Навън валеше. Влязох в някакво мрачно заведение. Беше полупразно. В ъгъла дремеше пияница, а на бара възрастен мъж се взираше в чаша пълна с мътна, зелена течност. Седнах до него.
Нямаше барман. Само няколко полупразни бутилки и една прокъсана кърпа.
- Тук на самообслужване ли е?
Старецът, дори не се обърна, но започна да върти чашата си на плота.
Тягостната тишина и черната муха, която пълзеше по едно от шишетата ме влудяваха.
- Вие, какво пиете? Има вид на абсент.
Погледна ме, а очите му бяха празни, като кратери към нищото.
- Отрова.
Засмях се.
- И, защо пиете отрова?
- Освобождава те от спомените, за да си по-лек, като напускаш тази земя. Единствено спомените са тези, които тежат и ти пречат да полетиш.
Мухата кацна върху ръба на чашата му. Започна да си чисти крилата и после падна с вирнати крачета. ...