Последна среща
Не чукай на вратата на порутена къща. Има кой да ти отвори, но няма кой да те приюти.
Чукаш все пак? Добре. Ще ти отворя. Заставам с гръб и малко настрани, за да не видиш сълзите ми. И все пак надничам, не мога да не те погледна. Искаш ли да знаеш? Още те обичам, но аз не съм аз. Любовта ми е остатък. Не свети. Ту изчезва, ту се появява бледолика. Недъгава. Необратимо е.
И все пак се радвам да те видя. Какво искаш, не знам... Да се върнеш? Къде? То няма къде. Къщата е срутена, а аз съм сменена. Да се извиниш ли? Защо? Не съм аз, за да го приема.
Пък и не се сърдя. Винаги ще те обичам. Но съм друга и ти няма как да ме припознаеш.
Хайде, иди си...
Добре съм.
Легнах в твоите ръце и ти ги дръпна.
Сега съм в Неговите. На Духа. Малко мъртва. Своя.
© С. Р. All rights reserved.
