1. Промяната
Знаех, че е време за промяна. Ала така казано, нито една от думите ми не добива смисъл. Затова трябва да се върна назад – до момента, в който бях на двадесет и три.
Върна ли се там обаче, смисълът отново няма да е цялостен. По тази причина, драги читатели, ще се наложи да ме изтърпите и да се върнете с мен още няколко години назад, за да се запознаете с момичето, което бях на деветнадесет години.
Името ми е Клара. Родена съм в Лондон, Великобритания, в имението на заможна фамилия с тежко като менгеме име. Цял живот се бях наслаждавала на всички удобства, които съществуват на света, и никога не бях вкусвала от горчивината на загубата. Дълги, щастливи години живеех с родителите си, кучето ни Майло и нашия верен иконом Алистър, който бе повече член на семейството, отколкото персонал в дома ни.
С родилелите ми обичахме да пътуваме, да посещаваме екзотични места и да вкусваме от всички удоволствия на живота. Често моят баща влизаше в стаята ми сутрин, докато мама старателно спл ...