Глава 1:
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вкъщи преди мракът да е погълнал града... защото мракът беше опасен. Пълен беше с... разни неща. Неща, за които здравомислещите хора избягваха да мислят твърде дълго.
Заради гъстите облаци, надвиснали над Лондон, днес нямаше да има залез, който да окъпе хоризонта в кръв и злато. Хората, живеещи в града обаче, бяха свикнали с мрачните дни и още по-мрачните нощи, защото облаците и гъстият смог се вдигаха изключително рядко, колкото хората да се уверят, че небето високо горе все още е синьо и ясно. Иначе над Лондон господстваха дъждът и мъглата.
Едноръкото момче беше проснато по гръб върху студената и влажна земя в края на потъналата в мрак уличка и някой случаен минувач (ако имаше някой достатъч ...