Поглеждам часовника. Времето и днес е отлетяло. Неусетно... Дори не мога да си спомня как мина денят ми. Усещам, че съм тук, а ме няма. Говоря механично и вкуса на храната даже не помня. Гледам, а не виждам. Винаги съм се чудила защо има две думи за едно и също нещо, но сега разбрах. Гледам през прозореца, а виждам теб. Гледам в компютъра и пак виждам теб. Поглеждам телефона, виждам теб и докато гледам филм, и докато гледам в небето... само ТИ.
Вървя и се улавям как те търся с поглед. Как се вглеждам във всеки, за да открия нещо от теб. Твоите очи или твоята усмивка. Вече те срещнах на безброй места. Разминахме се в метрото, седеше пред мен в киното, купуваше си силно кафе до мен на опашката, пушеше нервно цигара на светофара...
Няколко пъти се опитах и да те изгоня. Ти идваше, а аз те отпращах. Разтърсвах леко глава, затварях очи и когато отново ги отварях очаквах да си изчезнал, но ти НЕ. Стоиш подпрян на стената на моето съзнание и аз повтарям ритуала отново. Но вместо да си тръгнеш ...