Последното съобщение

София, ноември. Дъждът плющеше по капака на колата, когато инспектор Райков спря пред жилищен блок в „Лозенец“. Беше  малко след полунощ. Апартамент  6 на третия етаж – сигнал за жена, открита мъртва, подаден от съседите заради странна миризма и лаещото й куче.

Вратата беше отворена с шперц. Райков пристъпи внимателно вътре. Тишината беше като натегнато въже. На дивана, в полуседнало положение, седеше мъртва жена – около 35 г. тъмна коса, разтворена риза, малка прободна рана в гърдите, починала най- много преди 12 часа.

• Дали е любовникът?- промърмори Райков , взирайки се

в телефона й, оставен на пода до канапето. Екранът светна - последно съобщение изпратено в 18:42:

„ Ела. Не мога повече да крия“

Никакъв отговор.

          В кухнята чаши за вино- една счупена. В банята, следи от кръв по ръба на мивката. Кучето , един стар лабрадор, стоеше под масата и тихо скимтеше.

• Няма следи от взлом – каза младият полицай Василев – или е пуснала някого, или…
• Или го е познавала- довърши Райков.

На другата сутрин се появи брат й – Христо Желязков, хирург. Спокоен, добре облечен. Каза, че не я е виждал от два дни, но не се притеснявал, понеже често изчезвала  и след няколко дни се връщала. Райков забеляза, че не се разплака, дори остана спокоен.

          Съобщението. В 18:42, същия ден Христо е бил в операция. Проверката в болницата го потвърди. Желязков имаше алиби. Два дни по – късно се появи доказателство – камерите на блока заснели мъж, влязъл в 18:17ч.  и излязъл  в 18:54ч. Въпреки качулката, походката и фигурата бяха достатъчно ясни. Не беше Христо.

          Райков разпрати кадрите из отделите и се оказа, че  мъжът бил известен измамник, Петър Колев, с няколко обвинения зад гърба си. Работел с жени, влюбвал се на ужким, вземал парите им и изчезвал. При ареста Колев не отричаше, че е бил с жената.

• Тя ми каза, че брат й ще разбере. Че трябва да се махна.

 Аз се опитах да я успокоя. Скарахме се. Счупи чашата в главата ми. Хванах я за ръцете… не съм я убивал! – настояваше той- Когато излязох, тя беше жива.

Нямаше отпечатъци по оръжието – малък кухненски нож, открит под дивана. Без ДНК. Нито на Колев, нито на някой друг. Само кръвта на жертвата. Случаят започна да буксува. Тогава Райков отвори телефона. Откри, че съобщението е изпратено по- рано през деня. В 15:22 ч. от нечий друг телефон. Проверката показа, че устройството е било близо до болница „ Токуда“. Кой е имал достъп до телефона й. Отново  - брат й. Посетил я същия ден „ за кафе „ както сам беше признал, но времето съвпадна- бил при нея точно в 15:15 ч.

Райков го извика отново.

• Христо… имам още един въпрос. Как разбра, че

кучето е гладно?

• Как така? – сепна се той.

Ами… вие ми казахте по телефона…

• Не съм. Райков се усмихна накриво – И още нещо – кучето е било нахранено. Същия ден. Малко преди тя да умре.

Христо се разтрепери. После каза само:

• Тя щеше да го продаде. Апартамента. Нашия апартамент. За

Него…за онзи измамник.

• Значи си я убил? – попита Райков. Хирургът се загледа в пода.
• Просто отворих с резервния ключ. После сложих ръкавици.

И… нямах избор. Само тя и аз знаехме тайната. А тя беше готова да я продаде за малко вино и любов. Христо седеше срещу инспектор Райков и мълчеше. Тишината в стаята беше тежка, почти лепкава.

Райков не бързаше - престъпленията извършени от интелигентни хора, изискваха търпение. И достатъчно въпроси в точното време.

• Кажи ми… каква беше тайната, Христо? За какво си заслужава да убиеш сестра си?

Христо вдигна поглед. Очите му бяха мътни, но вече без съпротива.

• Апартаментът в „Лозенец“…не беше купен с честни пари.

Гласът му беше равен като на лекар, който обяснява диагноза. Преди години баща ни работеше за една от структурите на бившата ДС. Помагал е да се прикриват продажби на недвижими имоти на хора, които просто са изчезвали. През 80-те. Един от тези имоти е бил този.

• И вие сте го наследили?
• Не съвсем. Баща ми го беше записал на доверено лице.

После след смъртта му, с Мария започнахме да ровим. Открихме че реално имотът не ни принадлежи, а на някой който има живи наследници в Чикаго . Мария искаше да им пише, аз не бях съгласен, защото освен този апартамент, нямах  нищо. Щях да обвиня Колев за всичко. Той имаше мотив – пари. Имаше достъп. Камерите го заснеха. А тя… тя беше написала онова съобщение още в три следобед. Аз просто смених съдържанието му. Знаех паролата й. Съобщението трябваше да гласи:“ Ще се видим утре. Не прави глупости „. Промених го  за 18:42ч.

• Значи изчисти всичко и телефона, и оръжието и стаята. Само кучето не можа да излъжеш.

Христо въздъхна. То я обичаше повече отколкото аз успях.

Същия ден Христо беше арестуван, а апартамента запечатан.

Райков погледна небето.  Заваля силен  дъжд, който  се стичаше по стъклата на колата и попиваше димът от запалената цигара!