6.08.2025 г., 19:01

Последното съобщение

904 6 23
5 мин за четене

София, ноември. Дъждът плющеше по капака на колата, когато инспектор Райков спря пред жилищен блок в „Лозенец“. Беше  малко след полунощ. Апартамент  6 на третия етаж – сигнал за жена, открита мъртва, подаден от съседите заради странна миризма и лаещото й куче.

Вратата беше отворена с шперц. Райков пристъпи внимателно вътре. Тишината беше като натегнато въже. На дивана, в полуседнало положение, седеше мъртва жена – около 35 г. тъмна коса, разтворена риза, малка прободна рана в гърдите, починала най- много преди 12 часа.

  • Дали е любовникът?- промърмори Райков , взирайки се

в телефона й, оставен на пода до канапето. Екранът светна - последно съобщение изпратено в 18:42:

Ела. Не мога повече да крия

Никакъв отговор.

          В кухнята чаши за вино- една счупена. В банята, следи от кръв по ръба на мивката. Кучето , един стар лабрадор, стоеше под масата и тихо скимтеше.

  • Няма следи от взлом – каза младият полицай Василев – или е пуснала някого, или…
  • Или го е познавала- довърши Райков.

На другата сутрин се появи брат й – Христо Желязков, хирург. Спокоен, добре облечен. Каза, че не я е виждал от два дни, но не се притеснявал, понеже често изчезвала  и след няколко дни се връщала. Райков забеляза, че не се разплака, дори остана спокоен.

          Съобщението. В 18:42, същия ден Христо е бил в операция. Проверката в болницата го потвърди. Желязков имаше алиби. Два дни по – късно се появи доказателство – камерите на блока заснели мъж, влязъл в 18:17ч.  и излязъл  в 18:54ч. Въпреки качулката, походката и фигурата бяха достатъчно ясни. Не беше Христо.

          Райков разпрати кадрите из отделите и се оказа, че  мъжът бил известен измамник, Петър Колев, с няколко обвинения зад гърба си. Работел с жени, влюбвал се на ужким, вземал парите им и изчезвал. При ареста Колев не отричаше, че е бил с жената.

  • Тя ми каза, че брат й ще разбере. Че трябва да се махна.

 Аз се опитах да я успокоя. Скарахме се. Счупи чашата в главата ми. Хванах я за ръцете… не съм я убивал! – настояваше той- Когато излязох, тя беше жива.

Нямаше отпечатъци по оръжието – малък кухненски нож, открит под дивана. Без ДНК. Нито на Колев, нито на някой друг. Само кръвта на жертвата. Случаят започна да буксува. Тогава Райков отвори телефона. Откри, че съобщението е изпратено по- рано през деня. В 15:22 ч. от нечий друг телефон. Проверката показа, че устройството е било близо до болница „ Токуда“. Кой е имал достъп до телефона й. Отново  - брат й. Посетил я същия ден „ за кафе „ както сам беше признал, но времето съвпадна- бил при нея точно в 15:15 ч.

Райков го извика отново.

  • Христо… имам още един въпрос. Как разбра, че

кучето е гладно?

  • Как така? – сепна се той.

Ами… вие ми казахте по телефона…

  • Не съм. Райков се усмихна накриво – И още нещо – кучето е било нахранено. Същия ден. Малко преди тя да умре.

Христо се разтрепери. После каза само:

  • Тя щеше да го продаде. Апартамента. Нашия апартамент. За

Него…за онзи измамник.

  • Значи си я убил? – попита Райков. Хирургът се загледа в пода.
  • Просто отворих с резервния ключ. После сложих ръкавици.

И… нямах избор. Само тя и аз знаехме тайната. А тя беше готова да я продаде за малко вино и любов. Христо седеше срещу инспектор Райков и мълчеше. Тишината в стаята беше тежка, почти лепкава.

Райков не бързаше - престъпленията извършени от интелигентни хора, изискваха търпение. И достатъчно въпроси в точното време.

  • Кажи ми… каква беше тайната, Христо? За какво си заслужава да убиеш сестра си?

Христо вдигна поглед. Очите му бяха мътни, но вече без съпротива.

  • Апартаментът в „Лозенец“…не беше купен с честни пари.

Гласът му беше равен като на лекар, който обяснява диагноза. Преди години баща ни работеше за една от структурите на бившата ДС. Помагал е да се прикриват продажби на недвижими имоти на хора, които просто са изчезвали. През 80-те. Един от тези имоти е бил този.

  • И вие сте го наследили?
  • Не съвсем. Баща ми го беше записал на доверено лице.

После след смъртта му, с Мария започнахме да ровим. Открихме че реално имотът не ни принадлежи, а на някой който има живи наследници в Чикаго . Мария искаше да им пише, аз не бях съгласен, защото освен този апартамент, нямах  нищо. Щях да обвиня Колев за всичко. Той имаше мотив – пари. Имаше достъп. Камерите го заснеха. А тя… тя беше написала онова съобщение още в три следобед. Аз просто смених съдържанието му. Знаех паролата й. Съобщението трябваше да гласи:“ Ще се видим утре. Не прави глупости „. Промених го  за 18:42ч.

  • Значи изчисти всичко и телефона, и оръжието и стаята. Само кучето не можа да излъжеш.

Христо въздъхна. То я обичаше повече отколкото аз успях.

Същия ден Христо беше арестуван, а апартамента запечатан.

Райков погледна небето.  Заваля силен  дъжд, който  се стичаше по стъклата на колата и попиваше димът от запалената цигара!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...