Аз взех от времето пясъка!
И тръгнах с него с ръце в джобовете.
Към дните позлатени.
Воден от смеха...
От на чайките крясъка!
Да търся извори неопетнени.
. . . . .
Не мога да се сетя, какво точно беше заглавието?
Знам, че бе онова, от което произтичат тези мисли...
Само че смисълът е изкривен!
*
Тъжно, плачат дърветата наесен. ...