Когато менструалното й тяло отвори вратата на мрака и издуха в лицето ми дима от цигарата на спомените, Пълнолунието вече беше отгризната ябълка, захвърлена в кошчето на Вселената. Всяка нейна пора по тялото менструираше от докосването на сянката ми по нейната кожа, като фотографираше учестеното дишане на сянката. Тя сдъвка сърцето на дъвка и я изплю там, където копнежът  ми е оплетен в паяжината от неизречени думи от устните между краката й... Не можех да изляза от мига на докосванията, на сенките в контраста под леглото на деня, но можех да оцветявам  тялото й с болката от недосегаемост на първичния инстинкт на плода, който щях да трансплантирам в гърдите на сянката ми и така да продължа цикъла на настръхналата й кожа. Теченията на тъмнината, боцкаха във вените на флуидите наркотичната тръпка, че сме един в друг на ръба на пространството - там,където няма светлина и сянка, а само потапяне  в черната дупка на Любовта. Отварянето на очите й от допира ми през стъклото на нощта и разкъсването на плътта й от сянката, омърсена от ежедневни съвкупления, ни доведе до кома във времето... Не бързахме да се изсмучем, като насекоми  един от друг, седяхме и се  наблюдавахме, чрез докосванията  от устните на очите ни, без да се срамуваме от голите си души... Постепенно  изнасилвахме пространството между нас, за да се сблъскаме в опасната среда на страстта и да угаснем като две мъртви звезди... Танцът, който танцувахме, в мрака  на изгубения рай, беше отлепен от картината на живота, като малки парченца декор от маската на самия Бог. Бяхме хищниците в райската градина, разкъсващи всичко, осмелило се да застане между нашите докосвания на безсмъртния ни стремеж един към друг... Любихме се със страстта на гладни вампири, докато зората не се появи и разби със своя чук стената на мрака... Нашите сенки се изтриха от снимката на нощта, а ние останахме голи, изобличени и изнасилени от дневната светлина на суровото битие...