3 min reading
Трябваше да ходя на пазар, няма как - защото човек и добре да живее, трябва да се храни. Облякох се, отключих вратата (живея на последния етаж, но не под звездите) и гледам - съседът пуши на етажната площадка, явно жена му пак е вкъщи и не му е дала (да пуши вътре, де…). „Здрасти, комшо!”- вика ми. „Здрасти!”- отвръщам му.
"Как е?”- продължава той. Чудя се какво да му кажа, защото често ме питат различни познати по същия начин – дали ме пита аз как съм, дали за положението в България, за международното положение ли, за жената ли… Не знам, но отговарям, че съм добре, а оня в мене го гледа как пуши и тръска пепелта на стълбището, пък и плюе от време на време и с крак… (нали си спомняте „Бай Ганьо у Иречека”) - плюе по килима и с ботуша размазва. Едни такива препратки ми се замотаха из главата, но аз съм позитивен човек, не трябва да се ядосвам, дребни работи са тия и викам на оня в мене да мълчи.
Влизам в асансьора и тръгвам надолу, скърца горкият, на четвърт век е, ама държи. Излизам пр ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up