„Тя тръгна, но накъде ли... Дали забравила, че аз съм любовта на живота ù, забрави дори да се обърне!?! Или може би в бързината да избяга от заблудата си, забрави да ми каже поне „Сбогом”... Какво пък! Защо ù е наистина любов несподелена? Защо ù е някой, в който не е намерила отзвук на силните си чувства?
Чудя се, виновен ли съм, че някак си нехайно се отнесох към нейния плам и точно като пожарникар, предотвратяващ огнено бедствие, почти се постарах да охладя сърцето ù. По-добре ли щеше да бъде, ако ù бях позволил да е с мен, обричайки я така на безответна обич. Обричайки и себе си на безконечна вина и строг затвор на истинските чувства, които биха открили друга, при която да горят...
Ами, ако я бях обикнал с времето? Може би това е един от начините за откриване на споделената любов. Та нали не е правило да се влюбваме едновременно... Евентуалната ни взаимна любов би могла да изгради едно прекрасно и щастливо семейство... И да, поне едно момченце и едно момиченце щяхме да имаме, които ...