Адема е кралицата в двореца Офинос, недалеч от плодородните градини в покрайнините на Дарсин. Градът празнува. Дарсин е градът на мечтите. Поверието гласи, че всеки, който има неосъществена мечта, може да я направи реалност тук, в Дарсин, но цената, която трябва да плати, е да прекара остатъка от живота си в града. Истината е истина, докато не разбереш с какви конци е изплетена мрежата й. Поверието е истина, но не заради магьосниците, които са се спотаили в подземията на Офинос, а заради верните съветници и слуги на кралицата. Всичко, което им заръчва, се изпълнява. Всяко благо, всяка вест – всичко, що човек си поиска, може да бъде намерено в Офинос. А накрая всички печелят. Със засилването на потока от хора в Дарсин посетителите на Офинос се увеличават нестихващо. Всеки бил чувал за позлатените стени, между които спи Адема. Всеки бил чувал за щедростта ѝ към бедните и отплащането ѝ към верните. Всеки бил чувал за съветниците и слугите ѝ, но нямало душа в земния и задгробния свят, която да не е чувала за несломимата доброта и неповяхваща красота на Далея – най-вярната сред слугите. Далея е най-удивителното съчетание от природа и душа, което Дарсин познава. По-красива от райските градини на земята. По-отдадена на работата си от Луната. По-прецизна в това да бъде себе си и то най-добрият вариант на себе си от самото Слънце. По-силна от земята, която държи на раменете си всички планини и долини. Сякаш трудностите цяла я крепят. Сякаш мъката с четка нощем в нежна дрямка красотата ѝ подсилва. А добротата ѝ захранва се от светлината по света: „Всичко, що свети, що блести, от още светлина нуждае се, за да можем всички в един нюанс да заблестим.“, повтаря си често Далея. Нейната сила и воля са ставали повод за нарочно причинените ѝ страдания. И Вечерницата би ѝ завидяла. Адема, осветяваща небосвода на Офинос, също таи завист и омраза към Далея, но единствената причина, поради която не я е изгонила, е, че точно тя подканва с плахия божур в косата си, с нежния си поглед и с поробващата си усмивка всички хора да опитат от блаженствата на Офинос. Тя задвижва механизма на магичната атмосфера на града.

Минава се доста време и много заможни хора започват да искат да купят Далея. Предлагат нереално много жълтици. Нейното присъствие е достатъчно за всеки мъж. Дори не искат от нея да им слугува. Искат просто живо Слънце в дома си през деня и реална Вечерница, която да бди над тях през нощта. Адема едвам преглъща достойнството си, но съзнава, че Далея всъщност е безценна, затова отказва на всеки, който я поиска. Адема решава, че за да спечели напълно доверието на Далея, трябва да я попита за нейното искрено желание. Далея мисли ден и нощ – и в работа, и в дрямка. Безсънни нощи се сгромолясват върху нея. Мъглата в мислите ѝ е разсечена на две като с нож, а изборът е толкова важен... От едната страна стои тежкият живот – този, в който трябва да се бори, за да постига нещо, този, в който е спокойна, че има всяко благо, от което се нуждае, но всъщност този, в който никой не я дооценява като личност, тъй като целият ѝ труд е замаскиран, за да може градът и дворецът да продължават да се извисяват. Защото въпреки че Далея е слугиня и изпълнява чужди повели, тя е господарка на собственото си сърце и е много повече от красивия образ, с който всички я свързват. Защото въпреки че Далея е слугиня и изпълнява чужди повели, нейните действия са изцяло продиктувани от духовното ѝ богатство – тя не злоупотребява, оценява всичко, което й е дадено, и се запазва преди всичко човек. От другата страна стои животът, в който най-накрая някой ще я оцени заради истинската ѝ същност, в който тя ще се почувства истински нужна, но не да допринася за разпростирането на ръцете на славата на Офинос, а да допринася за важното в света – духовното богатство и чистота. В новия си дом Далея ще води земен и реален живот. Макар и труден, той би бил значим и различен. Въпреки че вече не е част от охолния свят на Офинос, новата реалност на Далея е далеч по-красива от всичко материално, което досега е притежавала.
    Мислите в главата ѝ сглобяват пъзела по един единствен начин – че прахта ѝ след увяхването ѝ ще остане заровена под останките на двореца. Далея осъзнава, че огромните воля и сила, които притежава, са пропилени, ако не бъдат вложени в нещо, което има значение за нея. Нейната воля не е да носи чуждата тежест. Нейната воля е да дарява още светлина на всичко, що свети, що блести, за да може всички в един нюанс да заблестят. И само тогава светът ще се извиси – и не с богатствата на Офинос, и не със славата на Дарсин, а с реално сбъднати изстрадани мечти...

  Далея избира трудния път на сбъднатите мечти. Тя се съгласява да бъде купена от един заможен мъж на име Галвин. Животът ѝ вече не е толкова пищен, но е наситен с искрени чувства, които са били дълбоко погребани в душата ѝ, а сега си проправят път с ръката ѝ навън към чистотата и окрилящата свобода. Мечтите на Далея са изстрадани. Само нейната воля, несломима като ангелски меч, успява да разкъса черното було на човешките примитивни ценности. Само нейната решителност, като пътеводна звезда, нивга неугасваща, ѝ показва правилния път. А правилният път е стръмният, който е стръмен точно защото е извисен. Въпреки че е получена в замяна на жълтици, тя съзнава ценността си. Далея не продава душата си, а ѝ робува докрай. Именно чуждите заселници са тези, които продават себе си, за да получат сбъднати мечти назаем. И тъкмо в този момент, когато Галвин подава жълтиците на Адема, Далея осъзнава колко изкривени са схващанията на хората за стойността и достойнството на човека и с усмивка преминава през прага на новия живот.