Nov 27, 2007, 9:52 AM

Прах от рози

  Prose » Others
1.4K 0 0
1 min reading
В прах от призрачни рози потъва моето сърце, усещам уханието им да гали изпръхналото ми лице. Ала вятърът отнася ги в бягството си устремен, пожелавам си към тебе да ги отнесе, за да мога за последен път чрез тях да те докосна.
Пускам се по течението на съня, и се понасям във водовъртеж от отминали мечти, от настоящи блянове, примесени с мъничко сълзи. Потъвам в несъществуваща любов, ала не искам да изплувам, защотото на повърхността ще чака действителността. Не!... Далеч съм още от смъртта и все по-близко до края на нощта, когато слънчевата светлина ще се гмурне и ще ме извади насила от  дълбините на съня...
Какво си мисли, или за кого се мисли, не искам спасител или спасение?!
Не ми е нужно ничие съжаление!
Не съм болна, нищо ми няма... като изключим фактта, че съм влюбена в една измама...
Искам още малко да се разходя по дъното на илюзиите...
Останали са ми малко въздишки, от които да дишам, но последните ще ги дам на теб, за да мога първа да си тръгна, за да не остана и този път сама....
Не се опитвай!... Не говори!... Просто ме остави да се залъгвам, че си тук... че прокарвам пръсти по устните ти, навлажнени от целувките ми,
остави ме да погледна в очите ти, с надеждата да видя призкракът ми да броди в мислите ти...
Не искам нищо от теб, нищо... освен да сбъднеш мечтата ми - да бъдеш щастлив, макар и не благодарение на мен...
Не искам нищо друго, освен да оставиш спомена за теб до мен като заминеш.
... Поне един от двама ви да имам, обещавам да го пусна, но след време, когато вече ще го чувствам като ненужно бреме...
...
Отварям очи, до мен лежи уханието на една мъртва роза, опитвам да се сетя къде бях, и къде съм сега - при теб или в реалността?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...