Празник за Чи Сао

     На берега на синьото море, в проблясващите от слънчеви искри вълни на прибоя и галещ от пенливите им гриви бял ситен-ситен пясък, живееше мъничък краб, наречен Чи Сао¹. През топлите дни и звездните нощи Чи Сао танцуваше под звуците на тамбурѝна, направена от стар корал; ловеше узрели и обгорели кокосови орехи, които вятърът ронеше от високите палми; бъбреше си с разноцветните рибки, изплуващи от морските дълбини и украсяваше прозрачните гриви на медузите с големи червени цветя.

     Лятото се сменяше със зима и така година след година: в сезона на дъждовете над малкия коралов остров се проливаха топли порои; в сезона на ветровете и гърмящите бури ураганите изхвърляха в морето купища водорасли като празни и ненужни калебàси², и кършеха като кибритени клечки върховете на палмите. А после отново настъпваше зима и цикадите пееха своите оглушителни песни, а надбягващите се по брега вълни нашепваха безкрайни истории за потънали кораби, пиратски съкровища и светещи със злато и изумруди тайнствени обитатели на морските дълбини.

     Веднъж през една задушна зимна вечер Чи Сао седеше на брега и удряше тамбурѝната, призовавайки на вечеринка мъничките рибки от кораловия риф и големите тигрови акули. Малкото морско раче запари няколко калебàса свежо мàте, изпече царевични тортили и разположи върху ананасови листа плодове от мàнго, гуàва и карамбòла.

     В същата тази нощ, след вкусната вечеря, песните и танците, една завърнала се от далечно пътешествие акула, която по пътя срещнала и поговорила с някакъв бял кит, пътешественик-изследовател, разказа на Чи Сао и неговите гости удивителна история...

     ...Далеч-далеч в онази земя, където водата и времето са токлова студени, че се сипят по земята бели люспи, приличащи на цветовете на магнолия, и реките през зимата стават твърди като камък, а растенията изхвърлят своите листа и стоят, треперещи от студ – там расте чудно приказно дърво. Както и палмите на кораловия остров, през цялата година то радва очите със своите зелени клони. Наричат го “ела”. Дървото не носи корона от широки листа. Неговите лапи-клони са облечени с тънки иглички – от по-широки и дълги в долната част до съвсем мънички и тънички на върха. В най-студеното време през годината, когато летят и падат от небето бели цветя, покривайки всичко наоколо, жителите на тази далечна земя украсяват дървото с разноцветни топки и дълги блестящи ленти и то се превръща във вълшебна елха. През нощта, когато всички спят, пристига магьосник на име Санта Клаус, който слага под елхата-красавица подаръци в шумолящи опаковки.

     Същата тази вълшебна нощ е най-големият празник и се нарича той – Рождество...

     Гостите отдавна отплуваха, сбогуваха се и благодариха на хазяина за чудесната вечер, а мъничкият морски рак остана да седи на брега, загледан в ярките звезди. Той си мислеше за далечната страна, където от небето падат бели цветя, а реките са твърди като камък...

    Едва на разсъмване Чи Сао заспа. Присъни му се чуден сън. Сякаш на кораловия остров беше дошло Рождество и всички заедно – и малките рачета и охлювчета, и тигровата акула-пътешественица, и пъстроцветните рибки, и прозрачните медузи танцуват на ивицата на прибоя около голямо дърво, наречено “ела”… а може би “елха”. Не си спомняше точно името, но знаеше само, че по-красиво дърво никога не беше виждал.

     Когато малкото раче се събуди, слънцето вече се беше издигнало високо, затова Чи Сао се шмугна под един надвиснал широколапест палмов лист, за да се скрие от жарките слънчеви лъчи. Постоя там чак до вечерта, непреставайки да мисли за приказното дърво и за вълшебника Санта – не знаеше как да му предаде, че на техния малък остров до ден днешен няма Рождество, а това беше несправедливо и тъжно.

     Дълго мисли Чи Сао и най-накрая измисли. Върху един голям черен камък, който проблясваше сред белия пясък, рачето започна да дълбае с малките си клещи букви и написа писмо на Санта, надявайки се, че добрият чародей, който се намира високо на небето (там, където, както е известно, живеят всички магьостници и вълшебни твари), ще прочете молбата на мъничкото раче и ще подари Рождество на кораловия остров.

     Изнизаха се много дни и нощи, залези се сменяха с изгреви, и веднъж до острова доплава един голям айсберг. Навярно беше вълшебен, защото не се стапяше в топлите тропически води на синьото море. Върху ледения блок лежеше нещо голямо, загърнато в шумоляща червена хартия, а до него стоеше никога невиждан от Чи Сао звяр – със светлокестенява кожа, украсена със златисти петна, с остра муцунка, големи сини очи и черно носле.

     – Привет, Чи Сао! – весело изпръхтя звярът и кимна с глава. – Аз съм кошутата Комета и при теб ме изпрати добрият Санта. Помогни ми да разтоварим елхата. Тя е голяма и тежка, сама няма да се справя.

     Чи Сао повика на помощ другите рачета. Те заедно обвързаха дървото със здрави лиани, издърпаха го от айсберга на брега и след това го закрепиха изправено върху пясъчната ивица на прибоя.

     – Страхувам се, Комета, че на твоето зимно дърво ще му бъде твърде горещо на нашия остров – въздъхна Чи Сао. – То сигурно ще пожълтее и повяхне в тази непоносима жега.

     – Не се бой – звънко се засмя кошутата. – Днес е Рождество, а в такъв чудесен празник нищо лошо не може да се случи. Нека по-скоро пременим елхата в празнична одежда и приготвим вкусна вечеря за твоите приятели. Че мен ме чака дълъг път обратно при Санта... Не бива да закъснявам.

     Кошутата Комета, малкото раче Чи Сао и другите обитатели на острова украсиха дървото ела с разноцветни миди и рапани, обкичиха го с гирлянди от сухи водоросли, които се поклащаха от тихия вечерен бриз, а на клоните окачиха да висят ярки светулки.

     След като се увери, че дървото заприлича на истинска коледна елха, кошутата Комета побърза да се сбогува и отплава обратно с ледения блок. Всички морски обитатели сърдечно ѝ благодариха и се върнаха да подредят празничната трапеза. Те разположиха върху широки палмови листа плодове и прясно изпечени питки-тортили, поставиха тиквени калебàси с ароматно мàте и започнаха да бият тамбурѝни, за да призоват на гости всички коралови рибки, тигрови акули, прозрачни медузи, дребни охлювчета, горделиви скатове и дори строгия стар октопод и зъбата мурèна³. Защото Рождество – това е празник за всички: в този ден никой не трябва да стои сам в тъмната подводна пещера и да тъгува, когато останалите се веселят.

     Настъпи дългоочакваната нощ. Обитателите на кораловото островче и дошлите на празника гости пяха, танцуваха под звездите, обикаляха в хоровод около приказната коледна елха. От небето над острова падаха големи бели листа от избледнели магнолии, приличащи досущ на снежни парцали.

     А някъде там, високо-високо в небето, по звездния Млечен път се мяркаха сенки на впрегнати в шейна елени. Всичките девет елена, начело с червеноносия Рудолф препускаха в нощната тъма, за да доведат навреме добрия вълшебник Санта Клаус и чудото Рождество при всички, които живеят на Земята.

     Не вярвате ли? Тогава погледнете на сутринта след Бъдни вечер под празничната елха в дома си. Там непременно ще откриете своя коледен подарък.

=========

      ¹  Чи Сао (или Чи Сау ,Чи Шоу; на китайски: 黐手) – 1) превежда се като “лепкави ръце”;  2) название на едно от основните упражнения в китайското бойно изкуство Винг Чун (възникнало в Южен Китай), насочени към развиване чувствителността на ръцете (развиват тактилната чувствителност и изкуството да се усеща противника и намеренията му чрез контакт с неговите ръце); Чи Сао (Chi Sao) се усъвършенства от майсторите на Винг Чун в продължение на много години.

     ² калебàс – специален съд с вместимост от 300 мл до 1 л за запарване и пиене на парагвайски чай, известен като “мàте” (от лат. име на дървото Yerba Mate). Първоначално индианците са изработвали калебàси от тикви, подобни  по  форма  на  нашите кратуни. По-късно испанците, запознати с тази напитка, са използвали и други материали: палисàндър (дървесина на рядка порода тропически дървета), дъб, квебрàхо (или квебрàчо, исп. quebracho: “удар с брадва” – събирателно название на три субтропични видове дървета от Южна Америка, тяхната дъревесина и кора). Днес има стъклени, порцеланови, даже и метални калебàси; Калебàсът обикновено е украсен с пирографирана или нарезна декорация и мàтето се пие през специална s-извита тръбичка, наречена “бомбѝля” или със сламка (тръстикова или бамбукова).

     ³ мурèна (лат. Muraena) – “морска змиорка”, общо название на няколко вида риби от едноименно семейство, разред “Змиоркоподобни”.

=========

© Tyto ALBA