Пламъкът  от ламбадата, сякаш прошепваше тайнствено '' Кало Пасха, Честито Возкресение Христово, Петро,.. да си здрав и успешен...

               На масичката бях поставил две саксии Исусов венец, едното цъфнало с червени цветове, другото с бели... Отпред дежурните четери шоколадови яйца с играчки вътре...

Бях още дете, когато две съседски момиченца, баща им беше тираджия, ядяха шоколадови яйца и подрънкваха с жълтите капсули с играчки вътре. Тогава само в Кореком т.н. валутни магазини продаваха такива яйца.. Избягах в къщи и с плач на обида ли, на немощ ли казах на майка

''Мамо, пък Тина и Люба ядат на улицата шоколадови яйца с играчки...'' , тогава мама само ме погали по главата,.. а на сутринта по две яйца бяха до възглавниците ни с брата, и кроткият глас на татко

'' Ето, момчетата ми, на добрите деца господ е оставил шоколадови яйца...''

И после, винаги спестявах левчета, купувах валута и мама купуваше четери  яйца,...  за мама, татко и малкото ми братче и за мен... После Кореком отиде под леда, като всичко друго, но шоколадовите яйца останаха, като традиция в мен....Какви години бяха...

                 Осетих, че очите ми замъглено гледаха пламъка и яйцата,.. бяха насълзени,.. потърках ги с пръсти и въздъхнах дълбоко...

Знаех програмата за понеделник наизуст,...Около 10 - 10 и 30 часа звъни кирия Анна, може и с

три '' Н'' за тежест. След всяка Пасха звъни '' Петро, искам те...'', и през смях отговарях на български

'' Искаш ме, ама си много дърта...'' и обикновенно '' Ела, имам нещо за теб, Петро...''

От начало ми беше интересно, как ли грък ще се сети за мен

- Петро момчето ми, да изхвърлиш черните торби с отпадъци,.. деца, внуци ми бяха на гости,.. почисти и из градината, виж какво са я направили...

После тържествено ще каже

- А това педи му, момчето ми демек,е за теб, за Пасха,.. кало Пасха..., и подаваше приятно изглеждаща пълна торбичка

Зарадван  от щедростта й, в къщи ровя из торбичката,.. ауу  в кутийка шест червени яйца, ау парчета козунак,.. о, и кутия кисело млако, даже бутилка вино и коняк ли, уиски ли...

Разочарование,...яйцата изпочупени и сложени в кутията, козуначените филийки изсъхнали,.. млекото огрибано под полувината,.. а виното розе ли е,... напротив омесено бяло и червено вино и допълнено с водичка,... имитация на уиски, допълнено с узо и миризмата на анасон надделяла...

И как беше приказката, гладни ,но горди...бедни но влюбени...Събирах всичко обратно в торбичката и в контейнера за смет,,,и така няколко години под ред. Кало Пасха, Петро....

            Пийвах фрапе загледан в една пчеличка,... каца от цвят на цвят. без почивен ден

Звънна мобилния,.. 10 и 30  часа е,.. кирия Анна....

Тържествено размахвам  среден пръст и някаква благословия за мамата...

Повторен звън,...10 и 35,.. отново същата реплика и жест от моя страна

Отново звън 10 и 40,.. не съм го чул, защото мобилният ми е под възглавницата...

Избръмча СМС,.. 10 и 45...кой ли се е сетил за мен...

'' Кало Пасха, момчето ми, с Йорго сме в горния парк на люлките,Заповядай - Астерия ''

Какво да му мисля,.. пчеличката бръмчеше на друго цветче...

Отговорих '' Идвам веднага Петро ''

Астерия, приятно момиче, пътувахме почти всяка сутрин в автобуса, после в метрото на път за работа,..Една сутрин набрах кураж и се запознахме,... после продължих да следя в кой автобус е за да пътуваме отново заедно.... И двамата бяхме стигнали до извода, че много по-бързо стигаме до работата си с обществен транспорт, от колкото с колите,.. спестяваш си нерви по светофарите и липса на място за паркиране наблизо до офисите ни...Веднъж пропуснах 2-3 автобуса, все не успявах да я зърна вътре,... а тя дошла по-рано на моята спирка, скрила се и ме е наблюдавала,...

после с жестове и през смях разказваше как ме е следила...

Няколко недели излизахме заедно из Атина, пиехме кафе в парка под Синтагма...допаднахме си и сякаш се привързахме един към друг...После тя се оправдаваше  с някакъв Йорго, вероятно й беше син, с когото е ангажирана,.. а аз така и не любопитствах по-вече... Чувахме се в студеното време по мобилните в почивните дни,... модерно виртуално общуване в 21 век...

           Момченце, около 4-5 годинки, драпаше по катерушката, спускаше се надолу под зоркия поглед на Астерия,...тя с разпусната коса по раменете, седеше кротко на пейката  с ръце прибрани в скута й...Не се крий, ами отивай при тях, уж не си страхливец,...нали в себе си казваш, че я харесваш,...а и тя храни подобно симпатии към тебе,..какво от това, че има дете...я се стегни.

-  Кало Пасха, Астерия,... това ли е Йорго, браво на него, жизнено детенце... Благодаря, че се обади, иначе  бях готов да тръгна към морето...какво друго да правя...

Разменихме обичайните слова при такива срещи...

- Искате ли сладолед - предложих неочаквано

- Аз да,.. но какво ще каже Астерия - плахо попита Йорго

- О, и аз искам - засмя се и тя

Малкият Йорго разглеждаше картинките със сладолед,.. и избра нещо дребно, невзрачно,... Астерия го последва,.. аз след тях същото...

Стана ми неловко,... направих няколко крачки

- Ама аз забравих да платя - засмях се

Върнах се, взех три сладоледа БОС и шеговито

- Ето, господинът на периптора ни възнагради, защото се върнах да платя...

Изхрускахме ги с наслада,.. хванахме Йорго за ръце и тримата се запътихме към изхода на парка...

Йорго пусна моята ръка, пусна и тази на Астерия,  постави ги една в друга и заподскача напред

Топлината на дланите ни сякаш се пренесе и в нас самите, ..погледнахме се щастливо

- Без комплимент, но много си красива днес..-  смотулевих

- И ти Петро..- срамежливо отвърна тя

Вече бяхме пред джипчето й,СУЗУКИ Джимни...

- Хайде да идем у нас на обяд - предложих по-уверено - Имам червени и шарени яйца, а Йорго...

От къде се заби в главата ми  '' Спечели децата,... те майките ще ги последват,... ще дойдат сами ''

Пристигнахме..

Йорго и Астерия плахо пристъпиха в хола...

- Мамо виж, огънят гори в ламбадата,.. виж Петро има и шоколадови яйца - радостен констатира

- А можеш ли да броиш Йорго, колко яйца са, а ние колко хора сме - засмях се на свой ред

С  пръстче той ни преброи, преброи и шоколадовите яйца

- Ние сме трима, а яйцата четери...

- Да, едно за теб, едно за мама, едно за мен,.. и още едно за теб...Нее, взимай ги всичките за теб, ние сме яли, яли и виж колко големи сме пораснали,...Ще ти ги сложа в торбичка  и ще ни покажеш играчките като ги сглобиш...

Астерия гледаше ту едната саксия, ту другата с Исусов венец

- Петро, знам че има и в друг цвят, освен червен трънен венец, но сега виждам наяве,..Прекрасни цветя,...изненадана съм

- Аме, вие с Йорго ме изненадахте,.. за теб са,...Отново честита Пасха, честито Възкресение...

Разполагайте се, сега ще сложа за хапване,.. не съм голям кулинар, но дано ви хареса..Астерия, не предлагам алкохол, защото си с Йорго и с колата,.. някой друг път, както се казва , ако е казал Господ...има кола, сокове

В къщи детскито любопитство надделя и не остави нещо не пипнато и не бутнато,.. даже и няколко удара по клавишите на пианото...

А когато имаш всичко в къщи, най-лесно е да подредиш трапезата...

- Йорго,избирай  най-здравото яйце и да се борим,... Е, взимай друго,.. ти избра най-слабото..

А и ти Астерия, какво чакаш ..  да  счупим всички яйца ли ...хайде, грабвай яйце...

Настъпи истинска тържествена глъчка, възгласи... телефонен звън ни умълча за миг

- Да мамо, добре сме,.. с Йорго сме у Петро,...мой познат... Не , не мамо , разбира се никакъв алкохол, с Йорго съм, знам,... Не се притеснявай... Мама, все се притеснява когато съм с колата и с Йорго - тихичко прошепна тя

Погледнахме и двамата към момченцето,.. от щуротиите ли, от впечатленията ли,.. умората бе надделяла и се унасяше в сън.

- Петро, може ли да го сложа да поспи, той се измори доста..

- Да, да в спалнята,.. чакай да го взема и пренеса - подхванах го, леко и по   бащински

Покрихме го...жалко, че нямах плюшено мече или друга играчка...

             Седяхме вече един до друг на дивана,.. смълчани и унесени сякаш в размисли за живота

- Знаеш ли, днес не е ден за изповед - започна тя приглушено - Но, да ти кажа,.. ти си добро момче, поне с такова впечатление съм от времето за което се познаваме... Йорго, не е мое дете,...

Аз не съм била никога омъжвана...Имах много по-малка сестра, лудетина,... тайно се омъжи като студентка, мъжа й беше от Северна Гърция Козани, добро момче, като нея... Вече бяха родили Йорго,.. на 7-8 месеца,.. и катастрофираха,... Не можа да се изясни, умора и заспали ли са, или друг ги е блъснал... Йорго остана сирак,... с родителите ми поехме грижите за него... Какво е виновно детето,... за него аз съм му майката..-

Тежка въздишка се изтръгна от нея,..погледна ме плахо...

Прегърнах я през рамо, помилвах лицето й, косата, един вид като успокоение, може би...

- Имах приятел - продължи тя с мутиращ глас, наведе глава, сякаш да прикрие разочарование или сълзи -  Не можа, или не искаше да приеме детето и се разделихме... Какво е виновно това детенце, Петро,... защо да не му дам нов шанс...

А аз , от доказване на себе си така и не успях да се омъжа... Понякога се обвинявам, самосъжалявам,... но Йорго ми е утехата... Заради него ти отказвах понякога срещи,..После, кой иска жена с дете, което даже не е и нейно,... жена и без вила покрай курортите, в Метцово или в Макриница над Волос,... а аз имах едно висше образование, добра работа  според моите виждания и Йорго...а годините  неуморно вървят напред... Още от преди не бях привърженичка на таверни, бозуки... Какво, мимолетно щастие за няколко часа и после месец живееш като скот за да избиеш разходите си...А най- лесно беше да се правя на щастлива с някой за една вечер...

Пое си дълбоко въздух, сложи длани в ръката ми и все така тихичко продължи

- При нас, работят три жени чужденки, и те все казваха, не искаме да идва празник, защото сме сами, никой не се интересува от нас,... И се сетих за теб,... дали някой се интересува от това момче, усмихнато, учтиво,.. Какъв ли вятър го е довял в Атина,... Защо не му се обадя..

следва продължение