Колко празноти останаха в мен? Бездънно безлюдни улици. Истинно илюзиите, вкопчени в силуета ми, ме убиха. Ярки са щрихите на страха. Бледо рисуват моите очертания. Гледам към себе си, неспособна да ги видя. Но смелостта ми днес е така безпредметна. Нямаш нужда от нея, нито потребност от мен.
А те чаках. Дълго. Безпаметно дълго.
Знаеш ли, искам да ме няма... Не, искам да ме има толкова много пъти в живота ти, че накрая да ме поискаш. Да ме поискаш силно. Много силно. Само мен.
© Ирен Попова All rights reserved.