kopele (Ирен Попова)
100 512
18.09.2010 г., 11:41 ч.

Празноти 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
933 0 6

Колко празноти останаха в мен? Бездънно безлюдни улици. Истинно илюзиите, вкопчени в силуета ми, ме убиха. Ярки са щрихите на страха. Бледо рисуват моите очертания. Гледам към себе си, неспособна да ги видя. Но смелостта ми днес е така безпредметна. Нямаш нужда от нея, нито потребност от мен.
А те чаках. Дълго. Безпаметно дълго.
Знаеш ли, искам да ме няма... Не, искам да ме има толкова много пъти в живота ти, че накрая да ме поискаш. Да ме поискаш силно. Много силно. Само мен.

© Ирен Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления. В момента слушам е тази песен и просто мн някакси се съчетаха http://vbox7.com/play:9b92ac35
  • Любов, чиста и всепоглъщаща! Поздрави!
  • Няма и няма отговор..
    Но знаеш ли,усмихват ме твоите думи, Страннико, широко ме усмихват.: )
  • с няколко думи влизаш в сърцето...
    завладяваща искренност и красива чувственост...
    Ирен, сърдечно...
  • Силни чувства и искрени!
  • Любов е. Макар чувството за празнота понякога.
    Когато Я искаш (Любовта) с цялото си сърце, с цялото си същество... тя непременно идва. Точно тази - твоята.
Предложения
: ??:??