Полетът закъсняваше. Чакалнята беше пълна с вече изнервени, изморени и нетърпеливи пасажери. Някои от тях не са се прибирали в България от години – горбетът в чужбина ги беше стиснал здраво в ръцете си. Други бързаха да се върнат при семействата си след поредната екскурзия извън родината и с нетърпение очакваха да разкажат преживяванията и впечатленията си. Петър седеше спокоен, дочиташе лондонския ежедневник и по-специално неговите биснес страници. Вярно, че за него времето беше пари, но освен работа нищо друго не го свързваше вече с България. Петър беше останал пълен сирак още като дете. Имаше една леля, която не пожела да се обвърже с дете, било то и детето на сеста си. Години наред беше подмятан по сиропиталища и държавни институции, които го приемаха за поредния случай в професията си. Един ден обаче късметът кацна и на неговото рамо. Този късмет най-вероятно беше тръгнал от същото летище в Лондон, на което сега самият той чакаше сред толкова непознати хора. Чуждите хора не го при ...