Предчувствието- 4
Multi-part work to contents
Още умувах по ситуацията, в която бях попаднала, когато Хари влезе в стаята.
- След час ще дойде мистър Смит. Облечи се красиво, има доста дрехи в гардероба. Ще те заведе някъде тази нощ. Не искам да имам неприятности. Не искам да те пребивам...ммм...Ясно ли е, Сюзан? – хвана ме за брадичката и стисна леко с пръсти.
Потръпнах от зелените му очи, дълбаещи направо в мозъка ми. Ехидна усмивка се разля по лицето му. Сдържано кимнах.
- И да ти кажа, тази татуировка с пеперудата на рамото ти ми харесва...
Хлопна вратата и чух превъртане на ключ. Останах сама. Отворих гардероба и изкарах няколко рокли и бельо. И едни копринени черни ръкавици. Нахлузих ги до свивката на лакътя ми. Грабнах една в червено, доста еластична, която се опъна по тялото ми. Беше с дълбоко изрязано деколте, та грабнах няколко копринени шала и ги омотах около врата си. Грабнах и един черен кожен колан за кръста. С широка метална катарама. Обух обувки със среден ток. Отидох в банята. Отворих тоалетката, видях няколко бурканчета с кремове, кутия със грим, червила, спирали, четки за коса. Разресох си косата. Ръцете ми потрепваха. Сложих сенки на очите, спирала. Малко червило.
Седнах на леглото и зачаках. Извадих една пелерина в цвят бордо. Тук, в горите беше хладно.
Хари дойде и се провикна:
- Хайде кукло, мистър Смит е долу. И умната. Той обича импровизации...хммм игрички по-така...
Сигурно съм го гледала с доста учудено, щото Хари се захили:
- Какво се звериш толкова...Сюзи...хаааааааахаааа... хайде...
Тръгнах да се спускам по стълбите, а Хари беше зад гърба ми. Грамада мускули. Няма мърдане...
Отворихме входната врата и на стълбището, опрян на една колона стоеше един дядка на около седемдесет и кусур години, с плешива глава, кльощав, дребен, сбръчкан като костенурка. Огледах го добре. Червендалесто лице, рехави мустаци, ококорени сиви очи. Издокаран с нови ленени панталони, бяла риза, бяло сако с кърпичка в горния джоб. Колкото и абсурдна да беше ситуацията, ме напуши на смях.
Мухите се ловят с мед, не с лимон и оцет – една детска песничка се завихри в размътената ми глава. Ще карам кротко, с хитрина и ловкост...
Приближих се до старчето и кокетно подадох ръката ми с ръкавицата. С най – сладникав глас изчуруликах:
- Приятно ми е сър, аз съм Сюзи...
- Много си готина Сюзи... Аз съм Джон Смит, кукличке...
Джон ме прегърна през кръста, наклони глава и залепи една целувка на врата ми.
Преглътнах от погнуса. Тръгнахме към чисто нов мерцедес, спрян до боровете.
Седнах на седалката и се съсредоточих. Очите ми шареха по пътя, и мислите ми се въртяха на бързи обороти...
Мухите се ловят с мед, мед, мед, а не с лимон и оцет...
Продължава.....
