7 мин reading
Когато влязох в полутъмния бар първото, което видях беше неоновия надпис над едно сепаре…"любов"... Бар „Любов”. Розовите букви бляскаха и се забиваха в очите ми...
Що за име на бар? Раздават ли любов тук? Хахааа...луда работа...луд свят...луд надпис...любов...тццц...
Още се чудех на това нелепо име и стоях като истукана до вратата. Очите ми не бяха свикнали с тъмнината и ги присвивах, но все пак реших, че ще пийна чаша бяло вино. Беше петък вечер и си заслужаваше да се забавлявам след гадната дълга седмица.
Какво ти забавление? Бях като пребито куче, краката ме боляха от търчане, главата ми надута, пулсираща от болка, тялото и мускулите ми тръпнеха, умирах за сън. Излизах от дванадесет часова смяна. Умората ме препъваше и се затътрих до най-близкия стол.
Ще пийна една чаша и тръгвам...- мисля си и забивам пак очи в надписа "любов". Любов, любов...един смях се надигна у мен, но успях да не се изкискам... всичко ми се струва толкова абсурдно...
Измъкнах се от клиниката и беше ок, че два ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up