di_t (Tаня)
219 5838
Dec 4, 2021, 4:43 PM

 Предчувствието - 1 част 

  Prose » Narratives
938 6 21
Multi-part work
7 мин reading

          Когато влязох в полутъмния бар първото, което видях беше неоновия надпис над едно сепаре…"любов"...  Бар „Любов”.  Розовите букви бляскаха и се забиваха в очите ми...

      Що за име на бар? Раздават ли любов тук? Хахааа...луда работа...луд свят...луд надпис...любов...тццц...

       Още се чудех на това нелепо  име и стоях като истукана до вратата. Очите ми  не бяха свикнали с тъмнината и ги присвивах, но все пак реших, че ще пийна чаша бяло вино. Беше петък вечер и си заслужаваше да се забавлявам след гадната дълга седмица.

  Какво ти забавление? Бях като пребито куче, краката ме боляха от търчане, главата ми надута, пулсираща от болка, тялото и мускулите ми тръпнеха, умирах за сън. Излизах от дванадесет часова смяна. Умората ме препъваше и се затътрих до най-близкия стол.

 Ще пийна една чаша и тръгвам...- мисля си и забивам пак очи в надписа "любов". Любов, любов...един смях се надигна у мен, но успях да не се изкискам... всичко ми се струва толкова абсурдно...

  Измъкнах се от клиниката и беше ок, че два дни ще мързелувам в малкия си апартамент , само на три преки от океана. Живея заедно с един котарак, персиец. Своенравен и капризен, но номерата му не минават при мен. Сива козина с черна шарка на гърба. Пери....Сладкият ми Пери, само той ме обича...

        За утре чертаех  планове, щях да се излежавам  на плажа, да плувам  и да пия фрешове под знойното слънце. Да отида на фитнес ако не ме домързи и да си оправя косата.

   Не знаех какво ми готви съдбата, но бях спокойна, че нещата са нормални за сега. Работех, макар че предпочитах да не се трепя толкова, плащах си сметките, бях малко самотна, но се надявах да срещна някой стабилен мъж, който да ме обича и да не ме мами. 

  Имах време за всичко. Бях на тридесет и три, Христова възраст. Тялото ми беше малко слабо, но стегнато. Тъмната ми коса беше хваната с лъскава сребриста шнола, на ушите ми проблясваха по три клипса  с изкуствени камъни, на рамото  - татуировка с пеперуда. Очите ми са доста тъмни, като печени бадеми.

         Когато ме ядосат, очите ми са  като светкавици. Не си оставям магарето в калта…хахааа…последния ми любовник  доста го отнесе…като си спомням случката винаги се кефя…Обичам да ми е ясно. Без увъртания и лъжи…

        Лятото напираше да започне с високи температури, туристи напираха да идват и изпълваха уличките на малкото градче с пъстроцветни тълпи и високи смехове. Забавленията през лятото нямаха край. Баровете край брега  гърмяха  с високите децибели на различна по стил музика. Испански ритми, рап, реге, афромузика , а защо не и джаз, който да гали ухото ми като с кадифена ръкавица… обичам да слушам всичко, само да ми е готино настроението.

     Седнах на стола пред бара и се взрях в усмихнатия барман. Беше тъмноок, с хваната на конска опашка  коса , с някакви остри черти на лицето.

                 -  Какво да бъде?

                 - Чаша студено бяло вино. И един сандвич със сирене.

Не бях слагала нищо в устата цял ден и стомахът ми изкъркори.

   Докато чаках поръчката се загледах в телевизора над бара. Пак политици, новини и побъркан свят. Барманът сложи пред мен изпотената чаша вино и санвича  ми с разтопено сирене. Сигурно е видял отегчената ми физиономия, щото смени канала и лейди Гага се появи в пълния си блясък. Екстравагантна и с нацупени устни, тя започна последния си хит.

  Хапвах и отпивах  малка глътка от виното. Бях доста изморена от цялото тичане из отделението днес и внимавах да не се отнеса твърде бързо. Малко алкохол ми трябваше и да се струпясам на бара.

    Тактувах с маникюр по плота, когато до мен се настани як здравеняк. Погледнах го дискретно, щото не върви да го зяпам като хлапачка. Светъл тип, къса подстрижка, широки рамене, здрави ръце. Това на „първо четене” дето се вика.

  Лицето му беше с правилни черти, не беше красавец, но имаше добро излъчване. Не беше първа младост. Около четирдесет годишен. Дали е женен? Повдига ми се от женени и нахални мъже. Исках вече свободни  и чувствени момчета…хахахаа….

     Пращи от здраве - мина ми през ума, щото се бях нагледала на болни хора днес…пациенти, дето цял ден мрънкат...

  Сестраааа…сетрааа... викаха по мен…уффф…омръзна ми …до гуша ми дойде тази гадна клиника…исках спокойствие, тих живот без крясъци  и истерии, без болести и пожълтелите лица на мъртъвци, без нахалните погледи на докторите, които те събличат по цял ден и пъплят като паяци по тялото ти.

  Бяха минали няколко месеца от злополучната ми провалена връзка с Питър. Като си спомня колко наивна бях да му повярвам за всичките дебели лъжи, с които ме баламосваше, направо ме хваща отново бясът…

    Бях решила да мисля повече с главата си щом срещна някой мъж и да имам винаги едно наум.

    Но всичките ми предразсъдъци се изпариха на мига  като видях една широка усмивка и два реда бели зъби на здравеняка.

                     -  Наздраве…мис…??

                    -  Наздраве, мистър…? – продължих в същия дух и аз.

   Изкикотих се тихо, май виното ме хващаше и ме замайваше вече.

                          - Аз съм Хари. Приятно ми е.

Подаде ръка  и пое моите деликатни пръсти внимателно.

                        - Сюзан.

   Зелените му очи се впериха в мен. Опипваха ме като рентген отгоре – надолу. Първо пълзяха по лицето ми, после по шията, бюста, корема. Друго не можеше да се види от тезгяха.

   Май картинката му хареса… - свих устни леко и го загледах и аз в упор. Няма да  се оставя на този хипнотизатор…хахаааа…

Мълчахме и се споглеждахме под вежди. Като котка и мишка.

Започна играта.

  Усещах, че ме хареса от пръв поглед. Чертите на лицето му омекнаха, станаха още по - хубави. Чудех се какво ли работи, нещо силно, за да е с такава здрава физика може би? Аз също вече си го представях как ме взема в ръце, как ме целува надъхано и еротично…

   Хари си допи бирата, а аз – чашата с вино.

       -   Ще поръчаме ли по още едно?

Аз кимнах. С ръка махнах един немирен кичур зад ухото си.

Хари поръча този път уиски за него и пак ме погледна.

            -  И за мен уиски, моля – като казах това толкова нахакано, един гласец се провикна в главата ми - какво си наумила? Пак ли ще правиш глупости…

Наврях гласеца  в ъгъла и той повече не се обади.

 Леди Гага спря да пее и Мадона я замести в екрана.

   Пих няколко глътки, които се разляха като гореща вълна първо в устата ми, после по гърлото, стомаха и започнаха да ми се подкосяват краката. Еуфория ме обзе. Стана ми леко и прозрачно, като някакво облаче се рееше душата ми в задимения бар..

   Когато Мадона спря и започна блус, Хари ме поведе към дансинга.

  Няколко двойки се носеха, но имаше място и за нас. Ръцете му ме обгърнаха здраво, притисна се към мен, а аз замаяна  се оставих да ме води в танца. Гърдите ми опираха о него и чувах тиктакането на сърцето му. Когато допря устни до челото ми, а после до шията ми, аз издадох приглушен стон и затворих очи…

   Бях щастлива като птиче в клоните на дърво. Все още нямах предчувствие за нищо. Не знаех какво ми чертае бъдещето...Притисках се о Хари, усещах дъха му и витаех в някакъв цветен сън...

                    Продължава…

 

 

 

 

» next part...

© Tаня All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави Наде, Миме!
    Благодаря, че се спряхте и прочетохте!
  • " Бях щастлива като птиче в клоните на дърво"!!!👏
    Сладкодумно птиченце си, продължавам нататък, Таничка!😍
  • Добре започва.
  • Ок
    Продължаваме
  • прочетох и трите наведнъж, чакам нататък! 🌹
  • Благодаря Роси!
  • Започва много заинтригуващо. Умееш да хванеш читателя и да го потопиш в историята!
  • Ок
  • Два дена вече как...........
    Стига моля, "мот - мот, шмат - шмат" сядай пиши!
    "Предчувствието" ти търпението ми изпари!
    Няма да се оплаквам във СЕМ,
    уверен съм,.... сами ще се разберем! Давай , моля!
  • Поздрави Иржи, Безжичен, Дани!
    Хубав ден!
  • Разказваш обаятелно и динамично, Таня! Не влачиш събитията, от които да се ощети интересът! На твоята лирическа препоръчвам- никога да не пие изморена и никога да не смесва две питиета...Така ние, по български, обикновено "вземаме" аперитив с леко мезе или само салата. След това с основното ястие- вино...И тогава става "белята"/ от личен опит!/ Непредсказуемо е! Но и аз съм в редицата от "чакащи" каква ще е съдбата й в случая!
  • Добре разказваш. Харесвам разкази, в които има история. В твоя се очертава. Обикновено чакам края на историята, но сега реших да прочета.
  • Танче, рестарт на емоциите направих с твоя разказ. Потъва ми се, дълбоко ми се гмурка в това будно сънуване. Предчувствие и глад за още 😉
  • Поздрави PetarStoyanov, Лиди, Краси!
  • като си уморен-трябва да си починеш първо.. да видим
  • Чета и чакам. Започва интересно. Поздрави!
  • Таня,благодаря за хубавият разказ,.. чете се на един дъх,... и оставям малко и за продилженията...
  • Поздрави Миг
    Ще продължи
  • Да бе омайно разказваш !, Обаче треда .....направо ...съзнанието ми се разбунтува ...сега кога а...продължението?! Хайде деее хубавото ти "Предчувствие" се превърна в мое постоянно нетърпение!
  • Благодаря Мини!
  • Таня, и аз започнах да витая, някъде из облаците, знам, че ще напишеш нещо прекрасно, затова, само ще чакам продължението!
Random works
: ??:??