11 min reading
ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Втора част
Мария се събуди рано тази сутрин. Така беше научена от мама Иванка и въпреки че днес беше неделя и не трябваше да ходи на работа, и въпреки че навън валеше дъжд, тя стана. Прилежно се преоблече с домашната рокля, оправи си леглото и излезе от стаята си. Знаеше, че сестра ѝ Велка има нужда от нея. Трябваше да ѝ помага в къщната работа и по отглеждането на децата. Тя знаеше, че трябва да слуша и да изпълнява, ако иска сестра ѝ да ѝ даде няколко парички за боза и паста, когато след обяд на движението с Лиляна решат да се почерпят в сладкарницата. Дано само дъждът спре. Тя много харесваше тези разходки. Обичаше да върви бавно-бавно с приятелката си под ръка и да се слее с всичките тези хора. Така никой да не я познава и всеки, който я види, да си мисли, че с нищо не е по-различна от другите. Защото тя знаеше, че е била болна като малка. И не само знаеше, но дори си спомняше някои откъслечни моменти. Спомняше си колко силно я болеше г ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up