10

           Айшли лежеше спокойно на своя диван,гледайки телевизия у новия си дом. И макар да бе сама за Коледа и Нова година,тя бе украсила навсякъде:на входната врата на дома си бе поставила красив,декоративен коледен венец. На голямата елха,която си бе купила веднага след като се нанесе,бе поставила големи коледни топки,коледни звънчета,гирлянди и светещи светлинки. Из таваните на стаите висяха гирлянди и коледни снежинки. Къщата ѝ бе малка,но на два етажа. На единия етаж бяха кухнята,банята,тоалетната и хола,а на втория бе нейната стая,където спеше заедно и с едно бюро,на което щеше да учи.  Изведнъж телефона на младата студентка прозвъня. Това бе Амра,приятелката ѝ.

                      -Ало,здравей Ам! Как си?-запита весело Айшли?

                       -Момиче,как да съм! Та ти нищо не ми каза! И сега даже не ми казваш! Защо така,мила?-запита Амра.

                      -Сладка,не можеш да очакваш от мен да ти кажа какво се случва,тъй като ние сме едва в началото на разговора...-измърмори Айшли,правейки се на сърдита.

                       -О,ами...да,вярно,но... Какво ще кажеш да се видим? Притеснявам се за теб,Айшли? Къде си,как си,що си?-продължи да разпитва другото момиче.

                         -Да се видим тогава. Всичко ще ти кажа-отвърна другото момиче по телефона.-Но кога? Кога искаш?-запита то.

                         -Може ли да е веднага?

                         -Разбира се. Дай ми пет минути да се преоблека и да се подготвя и ще се видим. Впрочем,аз вече живея в центъра,Ам. Да дойда до Вас или...?

                           -До центъра? Но как? Та ти вчера беше на хотел?-изненада се Амра.

                           -Е,вече не-каза ѝ закачливо Айшли.

                            -Значи...всичко да ми обясниш,когато се видим-започна да говори Ам,но Клайн бе затворила телефона. Вече се подготвяше.      

               ............................................................................................................................................................................

                      Междувременно,Адулф все още бе на работа,седейки в своя полицейски офис,щракащ нещо на компютъра си,докато пие горещото си кафе.  

                         -Стига,бе,Адулф-обади се един от колегите му.

                         -Какво има?-запита той,обръщайки се с гърди към него.

                         -Стига си работил Вече е дванайсет на обяд. Днес затваряме с цели четири часа по-рано. Знаеш,заради Коледата.Вече сме в почивка. 

                          -Ти си почини. Аз ще поработя малко-отвърна му хладнокръвно той.

                           -По какво работиш-нов случай ли има? Аааа,маймун такъв! И не казваш на колегите си...-продължи да философства неговия колега.

                           -Не е случай,но...-заколеба се Адулф за момент.Не знаеше какво и как да каже за пръв път в живота си. Все пак не можеше да сподели на колега си,че мисли за едно момиче.И всъщност...за него поне,момичето не бе просто момиче. То бе момиче с история и не каква да е... Момичето се казваше Айшли. -Абе,още малко ми остана и спирам. Хайде,отивай на друг да досаждаш-каза му закачливо той.

                            -Хубаво де,хубаво. Но само да те питам?

                            -Дааа?-Адулф вече не можеше да държи настрана своята досада.

                             -Тази вечер от седем часа ще има коледно празненство. Ти няма ли да дойдеш да се повеселиш малко? Но условието е да вземеш някой със теб-каза колегата му.

                               -Какво имало днес?-запита го младия полицай.

                               -Празненство...коледно. Ще има танци,коледни песни и да не забравя...коледен фестивал за пръв път тази година.    

                              -Ооо,не знаех. Може да дойде,благодаря че ми каза.

                              -Вземи някой със себе си. 

                               -Ще помисля върху това-каза Адулф и се обърна наново към своя страничен наблюдател-компютъра. 

                              -Хайде,синко. Стига си работил. Вече е Коледа и сме в почивка-обади се неочаквано страничен мъжки глас от тяхното обкръжение-това на Адулф и това на неговия колега,заговорил го по-рано. Двамата едновременно се обърнаха към мъжкия глас и видяха главния комисар на управлението. 

                                 -Хайде,и двамата,дим да Ви няма. Време е за обяд,момчета-проговори им стария комисар бащински,работил много години в това полицейско управление:по-рано също като полицай,а след време като главен комисар,издигнал се на по-високо спрямо другите му конкуренти някога. -Хайде-подкани ги той пак. 

                                 Адулф,на тръгване се замисли:,,Ами,ако се реша да отида на този фестивал,ако се реша да поканя Айшли,тя дали ще дойде? Дали ще приеме моята покана? Е,ще пробвам..."-помисли си окуражително той и се качи на своя мотор. Сега само вятърът и моторът знаеха къде го отвеждаха.

                       ....................................................................................................................................................................

                         Двете приятелки не спираха да си говорят така въодушевлено за настъпващите като...метеорит.... светли празници. Прекараха няколко часа ходене и пазаруване по магазините,отидоха на кафе,дори посетиха и коледен театър.  Докато двете все още вървяха и се разхождаха из центъра на Хамбург,нещо привлече вниманието на Амра. Тя се стъписа за миг и замръзна все едно бе фигура,изваена от крехък и непоправим лед.

                           -Ам,какво става?-запита я разтревожено Айшли.

                           -Айшли,приятелко моя...-заговори ѝ Амра.

                           -Кажи...,приятелко моя-закиска се леко Айшли. 

                           -Виждаш ли това,което и аз?-продължи да говори Амра.

                           -Какво?-запита приятелката ѝ със същия тон.

                           -Това момче...,мисля,че се влюбих в него.

                           -Ооо,Боже! Аз цялата изтръпвам,мислейки,че на нея ѝ става лошо,тя за момчето прикрепила очи.

                           -Нееее,наистина-замрънка Амра.

                           -Хайде,Ам. Имаш време и време да се влюбваш,колкото искаш,но когато си със мен....оооо,да не си посмяла.

                          -Защо?!-шокира се момичето.

                          -Защото...,аз ще ревнувам.Не искам да е в мое присъствие,дон жуанке...-каза на смешка другото момиче.

                           -Ей,ще ти дам аз една дон жуанка...  

                          Така двете започнаха да целят със снежни топки. А към тяхната внезапно започнала се игра,се присъединиха много мъници,които също искаха да се позабавляват с тях. Айшли и Амра се разделиха на отбори с малчовците и направиха свои снежни кули-макар и малки,все пак пазеха от летящите снежни топки. Летящ из въздуха сняг прелитаще под формата на средни топки и детски и радостни викове огласяха също украсения център. Публика си оставаше минаващите хора,някои от тях спиращи се да погледнат за момент и да тръгват,а други оставаха до края на снежната война. Изцапани със сняг и малко уморени,децата и двете студентки си дадоха по пет и се сбогуваха. Двете студентки продължиха пътя си,а сладките малчугани,желаещи и готови все още за нови снежни игри,сега се намира в обятиата на родителите си. 

                               -Това бе забавно-продума Амра.

                               -Така си е-каза Айшли и двете се засмяха.  

                        .......................................................................................................................................................................................

                         Не след дълго,младата студентка се бе прибрала у своя дом. И тъкмо докато се завиваше с топлото си одеяло на дивана,включвайки телевизора си,някой похлопа на вратата. Клайн се заслуша внимателно. ,,Хлоп-хлоп"-чуваше се по вратата. 

                           -Ооо,какво пък сега?-изсумтя младата жена,ставайки от дивана. Отваряйки вратата,тя видя Адулф.

                             -Адулф?-запита Клайн.

                             -Хей! Здравей!-отвърна младия мъж,макар и изглеждащ самоуверен,неговата нервност се усети. 

                             -Хайде,влез! Ще те черпя един чай-продума Айшли.

                             -Аз...а...не искам много да ти се натрапвам. Бях тук преди малко,когато ти помагах с пренасянето на мебелите и...-тук обаче,неговата ,,самоуверенст"напълно си отиде. 

                              -Няма нищо. Влизай. Пък и...ще ми кажеш защо си дошъл,нали?-запита го тя.

                              -Да-отвърна той и влезе. 

                          Така младият полицай обясни на момичето за какво бе дошъл-канеше я на коледния фестивал.

                               -Ще...ще дойдеш ли с мен? Не се насилвай,само ако искаш-каза ѝ мило той.

                               Айшли се позамисли за момент. Боеше се и не знаеше дали може изцяло да му се довери. 

                                -Айшли...Айшли-продума тихо Адулф,приближавайки се към нея. Тя обаче го предупреди:

                                -Не се приближавай много до мен! 

                                -Извинявай. Но...навлязох в личното ти пространство ли?-запита я той.

                                -Ох,аз се извинявам. Просто...-момичето не можа да се изкаже. Вместо отговор,сълзи се стекоха по нейното лице. Айшли се засрами и се обърна с гръб към мъжът. 

                                  -Ще дойда-проговори най-сетне тя.

                                  -Не искам да звучи сякаш те карам да правиш нещо,което ти не искаш,Айшли...  Адулф се приближи до нея,заобиколи я и склони лице към нейното. -Защо плачеш?-продължи да пита той. 

                                   -Адулф...-едва пророни дума студентката. 

                                   -Какво има? Нещо лошо ли направих?-запита младият полицай.

                                    Клайн не отговори. Тя само се свлече на гладкия,студен под и с наведена глава заподсмърча. Адулф също като се свлече на колене,приближи се до нея и я прегърна. Изненадващо и за двама им,тя го прегърна,този път без никакъв страх.  

                                    -Какво става,Ал? А?-отново запита Адулф.-Чуй...може да се познаваме от съвсем рано и то си е всъщност така,но искам да ме чувстваш като свой приятел,другар,който да ти помага с каквото може. Позволи ми да ти помогна,мъник такъв. 

                                     -Ще дойда с теб...,ще дойда...,но ако има алкохол...

                                     -Няма да има-само една чаша вино,може би...

                                      -Няма да се напиваш,нали?-детски и уплашен глас се почувства от свляклото се на пода момиче,сега прегръщащо силно своя другар,а в замяна той със същата сила прегръщаше приятелката си. 

                                       -Няма да се напивам,бъди спокойна...,Айшли....