Наташа бегло помнеше кога звънецът би и кога ченгетата бяха изчезнали, но неочаквано тя се изправи на крака, преди някой да я е сварил на земята.
Тъй като това беше последният час, Наташа грабна чантата си от ръката на Лора, щом тя ù я връчи, измърмори някакво подобие на сбогуване и направо прелетя пътя от училище до у тях за петнадесет минути. Мартенската жега изобщо не ù правеше впечатление. Забраната на майка ù да носи сандали в това време беше абсолютно неуместна. Беше двадесет и четири градуса на сянка! Краката ù щяха да се сварят.
Обаче тя предприе спешна мярка, която изведнъж ù щукна.
Независимо, че имаше най-странния ден, все още имаше майка, която ще ù хвърля радиоактивни погледи, щом ù видеше голите крака.
Главата я цепеше зверската и осъзна колко бързо се е прибрала, чак когато стигна пред къщата, в която живееше. Събу се на верандата и стъпи на прага, държейки сандалите си в една ръка.
Извади ключа от якето си и го врътна в бравата. Бутна вратата и огледа терена.
Никой не с ...