Apr 14, 2012, 8:17 PM

Пренавий времето... 

  Prose » Narratives
838 1 3
9 min reading
Обичаше го... Пламенно и страстно... До червено... До невъзможност. Отдадена единствено и само на очите му. Всичко, което той казваше, което той правеше, бе най-прекрасното в съществуването ù. Онова нещо, което я изпълваше с енергия, със стремежи, с мечти, със звезди, беше той, неговото съществуване. Бе толкова хубаво и толкова плашещо. А тя – Стела, за първи път в живота си се чувстваше красива и желана. Боби е омаен чаровник, шептяха приятелките ù. Внимавай, момиче, загубваш ориентация. Не, не и не. Искаше да загуби себе си. Губеше себе си, всеки път, близо до него. А прегръдките му – низ от страстни случвания. Светлинни удари в дълбокото ù. Пясък, изтичащ между пръстите ù, в който искаше да зарови поглед и да открие само неговата топлина. Обичаше до лудост. И ù харесваше. Работеше до късно. Ставаше рано. Оставаха нощите им. Нощи, изпълнени със страст, с копнеж и тъмно реещо се очакване. Прегръдки, попиващи душата ù, целувки, изпиващи горчивото по връхчетата на устните ù, шепот, влив ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??