Преписвач
ПРЕПИСВАЧ
Някои преписаха теории, други монографии, един даже опера преписа, но не така! Не може да се преписва безразборно. Подготовка и стратегия са нужни тука. Без стратегия, резултатът е предопределен, ако и да е за конкурс. Ей затова и понеже, тук нещата са изпипани. Всичко е резултат на експерименти, опит и анализ на резултатите: забележете сами!
Нямам спомени да съм преписвал в детските ясли и после в градинката. Първият ми опит е от първи клас, кога прекопирах с белено яйце две „пчелички-шестички” от тетрадката на Станка Дебелата, в моята тетрадка: демек и аз съм отличник. Оттогава у дома яйца не се варят.
Вторият ми опит, беше при Маламка – тъй се казваше химичката. Тогава се опитах да препиша от Веса-Зубъра формулите. Ама нали вече й бяха наболи циците, наместо българското „Н”, във формулите съм слагал латинското „N” и тъй съм наблъскал с азот ароматните въглеводороди, че работата замириса чак у дома. Цяло лято другите ходеха на плаж, пък аз ароматизирах въглеводороди.
За кандидатстудентските се готвих с Гатю Пращялника. Той, не само че беше вече студент, но и пращеше от акъл и го раздаваше безплатно. „Като влезеш в залата (инструктира ме Гатю), ще търсиш място между две дебели с очила, те едро пишат и най знаят”. Намерих го аз туй място и всичко си беше с преписването тъй, само дето после с дебелите заедно плакахме пред „Стената на плача”.
На следващата година – няма дебели, няма очила. Седнах и си написах пищови. В 11 часа поисках почивка и отидох да си ги преговоря в тоалетната. Нещо да съм бил напрегнат или от вятъра, но се блъсна вратата и дръжката ми остана в ръцете. Да викаш квесторите, не иде и тъй си четох пищовите в кенефа, дорде късно надвечер намериха майстор и дойде човекът, та ме освободи.
Е, като почетох тогаз и после, и кандидатите като намаляха, най-сетне се класирах за студент. Зарекох се – никакви пищови. Съкафезникът ми беше приет като спортен кадър на университета. Имаше едни ботуши, зареждаше ги с „царски пищови” и редеше пет, шест или шест, пет, пък аз се спуквах от четене и се радвах на четворките.
Така-така, ама дойде изпита по „История на БКП”, а то там едни пленуми, едни конгреси, иди че запомни датите и какво е казал Първият. От зор загърбих клетвите, купих си на старо едни ботуши и написах пищови. Не излязоха стока, ботушите де: пуснаха от потенето боя и ми зацапаха така пищовите, че не ставаха за стрелба.
Сега, както ми е изтекла шофьорската и ми са се дигнали диоптрите, ме пращат в КАТ на проверовъчен. Чета ги аз листовките и ги сънувам даже, ама и пищови си направих. Да гърмя ли: кажете, бе хора?
Иначе за туй разказче, нямам притеснения: нали от най-добрите приписвах, пък и кой ще седне, та да ме проверява.
Няма страшно!
Искрено ваш: Преписвачев.
© Лордли Милордов All rights reserved.
, а ние да се забавляваме 
