Прицел
Никога не е късно да се извиниш,
но винаги е късно, когато го правиш!
© Румяна Друмева All rights reserved.
Mar 15, 2019, 12:18 AM
Comments
Comments
-
Благодаря ти, Албена! Приятно ме изненада посещението ти на моя страничка! Благодаря! -
-
Елена, благодаря за коментара! Радостни мигове и творческо вдъхновение, ти пожелавам!
-
Да, така е. Доверие трудно се печели, лесно се губи. Като се скъсат нещата, после и да се зашият, остава белег...
Хареса ми! -
Editor's choice
Трите прошки 🇧🇬
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
Куцата 🇧🇬
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
Питаш ме коя съм? 🇧🇬
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Хрумна й на шапката 🇧🇬
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
