Първа част

        Човек се появява  физически на планетата Земя с едничката цел да твори Живот,да преживява сътвореното и така да трупа опитности.Последните са тия,които изразяват еволюционното израстване на човешкия дух.Защото духът по своята същност е производна единица на Божествения Дух  и няма как да стане по-велик и съвършен.Всеки дух е цялостен и завършен.Той всъщност е последната брънка от енергоинформационното поле,което продължава отвъд материята.Цялата тая информация на полето трябва да бъде въведена в материята под формата на идеи.Причината,поради която Бог е създал света и човека е да опознае Себе си чрез създанията си.Животът всъщност е  процес,който се развива по  програма.Програмата е тая,която се пише непрекъснато  тук ,на Земята и „горе”в така наречения отвъден свят,а според науката-физичен вакум.Изборите,които непрекъснато правим, са тая програма.Натрупаните опитности са крайният й продукт. Ще дам един малко груб паралел,но човешките духове са протичащи минипроцеси,които се самосъздават чрез свои  подпрограми. Духовете в тела подобно на пчелички събират опитности, за да ги внесат като емоционална енергия във физичния вакум- Бог.Получава се следният затворен цикъл.Информацията- идеите се превръщат в избори.Изборите се материализират и след преживяване се превръщат в опитности. Последните премахват употребените идеи от полето, внасят емоционална енергия в него и то освобождава нови идеи.Така започва нов цикъл на трансформация.Той отново придвижва напред процесът наречен Живот. Последният е огромен по обхват, непрекъснат и вечен от човешка гледна точка.

          Когато информацията изразена чрез идеи свързани с нашата Вселена се изчерпи напълно,тогава и програмата ще бъде изчерпана, а процесът-завършен. Ще настъпи краят на  Вселената. Но навярно ще се появи нова, която ще се развива по своя програма, напълно различна от сегашната.

В тялото на Бог има безброй Вселени. Нашата,която е  безкрайна, но не и безгранична, е само една молекула от полето наречено Бог.Теоритично науката твърди,че материята води своето начало 0т 1 х 10 на минус 33 степен сантиметра в дълбочина. Как ли би изглеждала тая „молекула” ако я наблюдават от долни нива. Ами просто няма да се вижда, както и ние не виждаме Вселената цялостно. Ами ако имаме един космически мегателескоп и се изнесем с него на 1х10 на плюс 33 степен сантиметра.През него Вселената ни не би изглеждала дори и като точка. Това различно „виждане” в едно и също „време” поставя началото на относителността в света.

        Колкото по-разнообразен е човешкият живот ,толкова по-богат е на опитности.Това, което предишните поколения не са преживяли и не са натрупали опитности за него,творят го сегашните поколения. Старите не можеха да обикалят достатъчно света, младите го обикалят и във всяка държава събират различни опитности. В старите капиталистически държави от Европа и в Америка духовете събираха опитности  като често променяха работните си места  или работеха на няколко места едновремено.Те сменяха и местоживеенето си.Нови домове, нова работа, ново местоживеене, нови колеги и приятели... Научиха се да гледат на  промените не като на проклятие, а като на благословия.

        Всичко ново в света е опитност.За Създателя няма добри и лоши опитности. Всички опитности са приветствувани с „добре дошли” от Него.Човекът започна вече да събира опитности и във Вселената. Ние имаме първите екскурзианти до Международната космическа станция. Безброй са опитностите, които предстоят да бъдат натрупани от човека във Вселената