Приказен свят
2 min reading
В разгара на лятото едно малко момиче скиташе в полето. А полето беше обсипано с цветя, на които имената им още не й бяха познати. Тя не знаеше дори своето име, имената на нещата все още нищо не й говореха. Днес беше избягала от къщи, сигурно майка й я търсеше. Но тя познаваше природата, защото тя все още беше част от нея, беше безгрешна, неопетнена, също кото лист - необрулен от стъблото си.
Тя не знаеше, че някой ден ще я нарекат госпожа или пред името й ще има съкращения като Др. или Проф. Бъдещето не беше далечна, но в малкия й свят нямаше място за мечти. Майка, татко, брат й всички бяха различни същества, майката беше родена като майка и нямаше да се превърне в баба с побеляла коса и бастун.
Тя откъсна едно червено цвете, върху което бе кацнала една пчела, но внезапно отхвръкна. Тревите и храстите бяха високи за нея, но това не я интересуваше, нямаше представа какви опасности се крият в тях.
Една кукумявка гонеше врабчета в небето и си хвана едно от тях (а тя колко много обичаше врабчета, хранеше ги със зрънца през зимата). За миг безгрижният й живот се стъмни, обзеха я страшни мисли - тя се запозна със смъртта, която заплашваше всички земни същества. Но тя не се страхуваше от собствената си гибел, а се страхуваше, че някой ден ще погуби обичните си.
Майка й я беше намерила и тя вече се беше прибрала в уютния си дом. Погали главичката на бялото си пухкаво котенце и няколко сълзи се търколиха от малките й зелени очички. Майка й целуна по румената й буза и попита: "Защо плачеш?" Момичето не отговори, а повдигна главата си и й погледна в очите. Сините очи на майката излъчваха топлина, но въпреки това тя не посмя да й отговори.
Брат й вече спеше и щурците пак тананикаха. Майка й каза: "Вече е време и ние да си легнем!" Майка й легна между нея и брат й. Тя беше в страната на стената. Натисна силно ръката на майка си и се обърна към стената и тихо заплака. След време лампата в двора светна и се почука на вратата, чу се "фю-фю-ю", майка й се опита да отскубне ръката си от нейната, а тя не желаеше да я пусне: "Шшттт, идвам сега, дойде татко!" Тя се успокои и отпусна ръката на майка си, а своята я пъхна под възглавничката, вече щастлива - усмихна се, че пак бяха заедно, затвори очите си и видя много сладки сънища.
Тя не знаеше, че някой ден ще я нарекат госпожа или пред името й ще има съкращения като Др. или Проф. Бъдещето не беше далечна, но в малкия й свят нямаше място за мечти. Майка, татко, брат й всички бяха различни същества, майката беше родена като майка и нямаше да се превърне в баба с побеляла коса и бастун.
Тя откъсна едно червено цвете, върху което бе кацнала една пчела, но внезапно отхвръкна. Тревите и храстите бяха високи за нея, но това не я интересуваше, нямаше представа какви опасности се крият в тях.
Една кукумявка гонеше врабчета в небето и си хвана едно от тях (а тя колко много обичаше врабчета, хранеше ги със зрънца през зимата). За миг безгрижният й живот се стъмни, обзеха я страшни мисли - тя се запозна със смъртта, която заплашваше всички земни същества. Но тя не се страхуваше от собствената си гибел, а се страхуваше, че някой ден ще погуби обичните си.
Майка й я беше намерила и тя вече се беше прибрала в уютния си дом. Погали главичката на бялото си пухкаво котенце и няколко сълзи се търколиха от малките й зелени очички. Майка й целуна по румената й буза и попита: "Защо плачеш?" Момичето не отговори, а повдигна главата си и й погледна в очите. Сините очи на майката излъчваха топлина, но въпреки това тя не посмя да й отговори.
Брат й вече спеше и щурците пак тананикаха. Майка й каза: "Вече е време и ние да си легнем!" Майка й легна между нея и брат й. Тя беше в страната на стената. Натисна силно ръката на майка си и се обърна към стената и тихо заплака. След време лампата в двора светна и се почука на вратата, чу се "фю-фю-ю", майка й се опита да отскубне ръката си от нейната, а тя не желаеше да я пусне: "Шшттт, идвам сега, дойде татко!" Тя се успокои и отпусна ръката на майка си, а своята я пъхна под възглавничката, вече щастлива - усмихна се, че пак бяха заедно, затвори очите си и видя много сладки сънища.
© Зелиха Ибрахим All rights reserved.
