18.10.2008 г., 18:30 ч.

Приказен свят 

  Проза
1373 0 2
2 мин за четене
В разгара на лятото едно малко момиче скиташе в полето. А полето беше обсипано с цветя, на които имената им още не й бяха познати. Тя не знаеше дори своето име, имената на нещата все още нищо не й говореха. Днес беше избягала от къщи, сигурно майка й я търсеше. Но тя познаваше природата, защото тя все още беше част от нея, беше безгрешна, неопетнена, също кото лист - необрулен от стъблото си.
Тя не знаеше, че някой ден ще я нарекат госпожа или пред името й ще има съкращения като Др. или Проф. Бъдещето не беше далечна, но в малкия й свят нямаше място за мечти. Майка, татко, брат й всички бяха различни същества, майката беше родена като майка и нямаше да се превърне в баба с побеляла коса и бастун.
Тя откъсна едно червено цвете, върху което бе кацнала една пчела, но внезапно отхвръкна. Тревите и храстите бяха високи за нея, но това не я интересуваше, нямаше представа какви опасности се крият в тях.
Една кукумявка гонеше врабчета в небето и си хвана едно от тях (а тя колко много обичаше в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зелиха Ибрахим Всички права запазени

Предложения
: ??:??