Изведнъж, без да се усети, се запита намусено на глас:

- Ох, защо така се получава? Защо хората са толкова глупави?

- Ха-ха-ха, не се опитвай да разбереш, Зайко :) - без да разбере кога, Мечо се беше промъкнал и седнал до него...

- А! О, Мечо ти ли? Изплаши ме...

- :)

- И какво ще правя сега?

- Ами нищо по-специално от досега :)

- Но аз трябва да се махна. Не разбираш ли?

- Много бързо се отказваш, Зайо :)

- Тя ще ме остави и аз пак ще трябва да се скитам сам по света. А не искам... Уморих се вече... Когато си мислих, че съм открил най-сетне дома си, тя ме отмъкна, а сега дори не ме поглежда...

... Мечо погледна топло Зайо и той продължи...

- Страх ме е...

- Не се страхувай :)

- Да, лесно ти е да го кажеш. Tеб никога не са те оставяли или разочаровали!

- Тогава се страхувай, щом мислиш, че това е решението :)

- Помогни ми...

- Не мога, Зайо :)

- ЗАЩО! :(

- Защото само ти можеш да си помогнеш :)

- Как?!

- Слушай сърцето си :)

- Да, изтъркано и глупаво... Мен са ме учили, че трябва да мисля и да се опитвам да разбера и проникна в нещата.

- И докъде те доведоха тези мисли :)

- Ами справях се.

- И беше щастлив :)

- Така мисля.

- А сега :)

- Сега не знам...

... ммм Мечо се почеса по ушенцето, а после поглади тумбачето си.

- Мисля, че малко мед би ти оправил настроението :)

- Не мисля. Аз не обичам сладко, а е и вредно за зъбките.

- Ммм, както искаш... Не знаеш какво пропускаш :)

... Мечо побутна с лапичка бурканчето до себе си, на което с големи златни букви беше старателно изписано "Мед на Пух" , бръкна смело вътре и после сладко-сладко заблиза течащото удоволствие с натрапчив аромат, който подразни леко чувствителното носле на Зайо. Той пък сви крачета и опря муцунката си на тях.

- Мечо...

- Ахам :) - лакомо преглътна медунчо.

- Защо хората се променят?

- Мляс. Aмиии, порастват предполагам.

- А защо порастват?

- Ами, за да продължат своя кръговрат :)

- И какъв е той ?

- Амиии, нали се сещаш, да си намерят друг човек и да си направят и отгледат малки човеченца като тях :) мляс... такива работи.

... И Мечо облиза апетитно и последната капчица мед от лапичката си. И точно когато се канеше да бръкне отново в бурканчето, Зайо опули очички и наостри ушички към него и изрече много бързо на един дъх.

- И аз ли трябва да продължа своя кръговрат!

... Мечо се разсмя и търкулна назад, като едва не изпусна бурканчето с меда през перваза...

- Ха-ха-ха, ти си играчка, Зайко :)

- Е, и?

- Ние с тебе сме само част от техния път  :) от тяхното израстване...

- Значи сме банда безполезни плюшковци!

- Глупаво малко Зайче, ние и приказките за нас ги учим да бъдат добри и грижовни :)

... Зайо отново зарея поглед в облаците, а Мечо поразмърда буркана...

- Искам у дома - измрънка Зайо и подсмръкна звучно.

... След дълго мълчание, в което Мечо се беше заел да опустоши цялото съдържание на бурканчето и да не остави съвсем нищо, неусетно Слънчо с леки стъпки отиде да спи и над главите на двамата една по една почнаха да изгряват малки блестящи звездички.

- Ами не е невъзможно :) - самодоволно примлясна Мечо.

- А! Кое не е невъзможно? - сепна се Зайко като от дълъг сън.

- Да си отидеш вкъщи :)

... Тромаво и непохватно мечето се тупна до Зайо и сложи мека лапа на рамото му...

- Нека ти покажа нещо :) Видиш ли ги онез малки блещукащи неща там горе на небето? :)

- Звездите ли? - попита Зайо.

- Ми аз лично мисля, че са светулки, залепнали на небето, хи-хи-хи, но да, точно те :) Хубаво ли ги видя :)

- Да.

- Сега ще ти кажа една тайна ;)

... Зайко трепна и наостри ушички...

- Това не са никакви звездитулки :) а писменосчета. Ахам, мляс, аз често пращам по тях разни работи до Прасчо, Тигър и Йори. Така винаги знам какво правят и не се чувствам толкова далече от тях :) Даже онзи ден Йори пак си беше изгубил опашката, ху-ху-ху, добре, че Бухала беше мернал Ру да си играе с нея, защото бедното глупаво магаренце отново зарови глава в хвойната. А ти сигурно сам знаеш колко болезнена може да бъде една хвойна :)

... Мечо се облиза отново и хвърли бърз поглед на бурканчето, в което не беше останала ни капка медец. После се обърна към дългухото мъниче и сложи лапичка на сърчицето му...

- Когато обикнеш някой, той остава тук, където и да си :)

... Зайо мушна муцунка и се сгуши в Мечо, а той... пуф-пуф, погледна звездиносчетата на небето и каза с дрезгаво гласче:

- Не се бой... пуф-пуф... Пух ще е винаги до теб :)

... глупаво мое Мече...

02.03.2007