Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Имаше едно време
Имаше едно време човек, който умееше да задава въпроси докато изтръгне отговорите от душите на заобикалящите го, подобно градинар, почистващ градината си от растенията, които са или вредни за останалите, или просто не им е времето и мястото да растат там, където на него не му се иска. Да бяхте го видели само! Седнал в удобното си кресло в студиото, загребващ с ръце въздуха между себе си и събеседниците, той тъй майсторски извайваше с гласа си формата и съдържанието на дискутираните теми, че всеки който го слушаше и гледаше оставаше с впечатлението че е всемогъщ, а не трябваше да бъде така защото щом светлините на прожекторите угаснеха – сигурен знак, че дебатите са приключили и наблюдаващите ги пред телевизорите преставаха да се интересуват от ставащото извън домовете им, той трябваше да се превърне в обикновен мъж. Много неща са потребни според принципите на нормалното, но на практика доста от тях не са точно такива каквито ...