Jan 17, 2014, 3:34 PM  

 Приказка без край- Историята на Кокошката 

  Prose » Others
884 0 9
Multi-part work
8 мин reading

Приказка без край

по идея на Росен Балабанов - Oracle

 

Историята на Кокошката

 

“Колко крачки

се налага да измине Пътникът

за да достигне целта на пътя си?”

 

Обичам да се вглеждам в краката си. Да ровя с тях в корените на растенията, в прахоляка на пътищата, в изоставените от човеците дворове, във всичко онова, което може да се клъвне и преглътне. Пристъпвам бавно. Внимателно се взирам ту с едното, ту с другото си око в песъчинките на нещата и изследвам намереното. Припявам си песничката, която всяка трудолюбива кокошка си припява когато търси храна: “ от зори до мрак нужно е да си на крак; който дири ще намери зрънце сладко в слънчевите си недели” . Знам, че когато е хубаво времето сянката ми се очертава по-ясно и тогава ми е по-лесно да виждам скъпоценните съкровища на земята. В мъгливите дни перушината ме пази от влагата, а снеговете през зимата никак не ги обичам. Тогава със съпруга ми, господин Петел, се крием в къщичката си. Така и не разбрах защо повечето хора я наричат презрително курник. Миришела била на курешки! Нахалници! А яйцата, дето ги взимат от полога ни, не им ли миришат? Чакат да ги снеса и веднага ги грабват. От такива тръпки ме побиват. Добре че в тази приказка, в която живея днес Стопанинът ни е добър човек и не ни взима всички яйца и когато решим с моя господин успявам да му измътя пиленца. Но! Стопанинът се разболя и за да намерим лек за него се наложи да се разделим. Аз тръгнах на Запад.

Повечето от вас не знаят какво е Запад. Запад е мястото където сенките се удължават, светлини има и през нощта, пътищата са асфалтирани, къщите са с огради и са построени на групички, наречени села, малки и големи градове, мегаполиси. Там моите роднини живеят в щастливи места- птицеферми и … нека не разказвам повече за тях, че съм чувала слухове че живота им не е толкова дълъг и щастлив като моя. Явно не са случили на стопани. Моят Стопанин … сега е болен. Знам какво е да си болен, защото когато господин Петелът, моя съпруг си изкълчи крака, при един опит да прехвръкне оградата на дома ни, ( ех, тежичък си ми е той!)  Стопанинът му превърза крачето и дълго - дълго му шепна някакви вълшебни думи докато го галеше по перушината. От думите ли или от превръзката, Петелът се оправи и животът ни- такъв какъвто си го обичаме- продължи. Да бях слушала по-внимателно тогава какво говореше Стопанина ама… Сега вече да е оздравял и аз щях да си върша кокошите работи, а Петелът да ми каканиже отстрани, своето си, докато Слънцето се извърта по небесните си пътища.

Пътищата са уморителна работа. Не можеш да се взираш непрекъснато в краката си. Налага се да се оглеждаш наоколо: да не те бутне някой, да не те блъсне и премаже, да не настъпиш нещо което става за ядене, да не изядеш някой, който може да ти помогне да стигнеш там за където си тръгнал, и да се пазиш от всеки, който иска да изяде теб. Не е като да си си у дома. Едно яйце да речеш да снесеш насред пътя и веднага ще се намерят желаещи да ти го откраднат. Поне да го поискат, а то: “къш, ма!” и ти го взимат.

Мразя крадците и неблагодарниците, а съм тръгнала цвете за лек да крада от Вълка, който го обича и пази. Не знам много за вълците, които отглеждат цветя, но това е хубаво защото и те навярно не знаят нищо за кокошките, които пътуват за да намерят лек за своите стопани. Сигурна съм, че лекът е нещо живо защото неживите неща са си неживи, но не знам аз дали съм жива или нежива. Сложни работи се крият в думите, а тях може да ги разгадае само Стопанинът и затова той трябва да оздравее.

Мъчно ми е за Петелът. Та той не може сам сън да заспи. Все приказки му трябват, все търси къде да се сгуши нощем, все го стряскат първите лъчи на зората. Ех, дано да е добре, но се моля първо аз да стигна поляната с вълшебното цвете, че моят не е по дипломацията и току вълкът му видял сметката на горделивата човка. Той преди да направи каквото и да било ако не изкрещи поне едно “ку-ку-ри-гу” за кураж и то тъй че да го чуят и на оня свят, с нищо не се захваща.

Какво е това в тревата? Перце?! Не може да бъде! Ето още едно. И още…

- Жено, що не гледаш къде вървиш?

- Съпруже, ти пък от къде се взе?!

- Взел съм се бил, що за приказки са това, аз не се взимам, аз се появявам!

- Добре де, радвам се да те видя. Колко си отслабнал! И перушината ти е станала по-рошава и гребенът ти е провиснал на една страна…

- Стига глупости! Я се виж! Прекрасна си, както винаги.

- О, мили мой…

- Тихо! Ще ни чуе вълкът!

- Ама той тук ли е? Стигнахме ли там за където бяхме тръгнали? Нали уж тръгнахме аз на запад ти на изток? Защо се срещаме тук?

- Защо? Защо? Защото се срещнахме. Гледай! Не там, по-наляво, по-високо. Видя ли?

- Това ли е цветето? Прилича ми на нещо познато, но не мога да се сетя…

- Ти пък кога ли си се сещала когато трябва за каквото трябва?

- Съпруже, слънцето залязва. Доспа ми се.

- Не може! През деня вълкът спи. Нощем е буден и обикаля наоколо. Сега ще вземем цветето и после ще спим.

- Ама си ми стратег, втори като тебе няма. Вземем ли цветето трябва да бягаме с него, а не да спим…

- Кой ще бяга, от кого ще бяга и защо не може да спи когато му се спи? Я да видя кои сте вие? И какво правите тук?

- Аз съм госпожата му, а той е моят господин.

- Той не може ли да говори?

- Когато го е страх си глътва граматиката.

- Какво е граматика?

- Ако можех да ти отговоря на този въпрос нямаше да сме тук. Стопанинът ни може да ти отговори, но той не е с нас ами лежи болен в къщи и чака да му занесем лекарство.

- И сте тук заради лекарството?

- Не, тук сме защото обичаме своя Стопанин. И… обичаме онова, което той прави за нас всеки ден. Обичаме си дома, обичаме се един друг, обичаме нещата, които правим заедно…

- Не ви ли е страх от мен? Аз съм вълк все пак!

- Все пак ни е страх, но не от теб, а от начина по който ще реагираш когато ти кажем кое ще помогне на стопанина ни да оздравее.

- Да не би да ви трябва вълчата ми кожа?

- Не е това, по-лошо е.

- Какво по-лошо от това да ти свалят кожата от гърба има?

- Да ти отнемат на сила онова, което обичаш.

- Разбирам.

- Наистина ли?

- Наистина.

- Хайде, ела да откъснем цветето. Като го гледам твоя- скоро няма да проговори, но поне може да се движи. Ще се наложи да го крепиш и ще ти е трудно да носиш и него, и цветето. Няма да успеете без моя помощ и затова ще дойда с вас. Нали знаеш, че цветето не бива да увехне?

 

Не знам кое щеше да е правилно или погрешно. Направих каквото ми каза вълка. Най-странното беше, че за да стигна до цветето и вълка вървях много дни и сънувах в самота много нощи, а у дома се върнахме за миг. Всичко си беше същото и някак по-мило, по-красиво и по-близо от спомените ми за него. Гласът на петела се възстанови едва след като Стопанинът ни му даде да пие нещо и дълго го гали по перушината, шепнейки онези думи, които аз … пак не запомних. Освен една: пиленце. Пиленце ми е позната дума. Така ме наричаше мама когато се появих на този свят.

Вълкът се оказа човек. Казва се Вълчо. И… той не е като онези вълци от приказките, които са ви разказвали когато сте били малки. Толкова от мен! Отивам да си гледам кокошите работи, а вие- останете си със здраве!

» next part...

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

* идеята на Росен Балабанов

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Надявам се, иска ми се, дано се случи това, което ти започна, Росен- Приказка без край. И ще съм край лагерния огън когато дядото разкаже своята приказка. Ще се опитам да напиша историята на Петела- започнах я преди малко. Поздрав от мен!
  • Разбрали сте ме чудесно! Идеята ми беше за 4 различни края. Но под различни имах впредвид изненадващо различни. А аз щях да си лича във всеки край.
    А краищата бяха 4, защото не можех да завърша и един...
    Много се радвам, че ви допада и вдъхновява идеята.
    Няма никакви ограничения. Всеки може да пише за който пожелае герой. По една или няколко версии. Всеки може да пише за герой който съществува в приказката, продълженията или не съществува.
    Ще го добавим


    Мисля, че да имаме и 40 края би било чудесно. Колкото повече, толкова повече. Все пак се казва приказка без край. И не е необходимо да са свързани по какъвто и начин краищата. С течение на времето с развиването на историята ще измислим и посланието на дядото. Тогава ако искате можем да предложим на форума да избере едно от всичките които напишем.

    Няма рамка.

    С малко думи. Няма нужда да търсим извинение да се забавляваме
  • Виктор, на твоята версия на Вълка съм се радвала, смяла и плакала днес тъй както не ми се беше случвало да се радвам, смея и плача, и всичко това едновременно от дете.Ето линк към нея: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=317791
    Иска ми се да напиша версията на Петела, но тъй като не ме бива в общуването на "лични" и ми е адски неудобно да пиша по личните пощи на потребителите в сайта / характер, какво да се прави/ ще изчакам Росен да се появи. А на теб безкрайно ти Благодаря
    ето линка към произведението на Росен:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=317666
    Копирала съм си твоя Вълк и ще си го пазя като безценно съкровище от скъп Приятел
  • Много интересно начинание. Надявам се Росен да хареса моята версия на вълка. Мисля, че ще стане още по интересно ако има различни версии за всеки от героите. После заедно можем да сглобим един или няколко варианта на приказката. Никога не съм учавствувал в нищо подобно и ми е страшно интересно. С нетърпение очаквам коментари и разнообразни версии и продължения. Страхотна идея Росен!
  • Преди да публикувам този текст Росен имаше възможността да се запознае с него и публикацията е направена по негово желание. Все още изчаквам редакторите да достъпят началото на приказката му за да поставя линк към нея. Това е първата ми работа по идея на някого и ми беше много приятно да изразя по свой начин впечатленията си от прочита на творбата. За разлика от моята работа, на Росен приказността, конструкцията на фразата, извайването на емоцията, вплитането на разбираеми символи в повествованието,естествеността на изказа и оформянето на сюжета, с две думи- нещата му са перфектни. Избрах си кокошката защото за мен този герой е познат, наблюдаван, обичан и разбираем. Колкото до Петелът- струва ми се, че той е извървял посоката на своето търсене на лековитото цвете и е стигнал там, където, когато и при когото е искал да го заведе, както е модерно да се казва сега- на точното място в подходящото време сърцето, а може би ... би могло да се разкаже всичко от всеки по различен начин. За съжаление аз вярвам в Любовта от началото до края на светуващия свят. И отвъд него.
    Съжалявам, Ани И ти Благодаря Благодаря, Дани! Благодаря на всички и най-вече на Росен, който ме мотивира да изживея неповторим приказен ден. Щастие за всички
  • Лина, Лина... Защо отне възможността да се тръгне в четирите краища Сля двата пътя, че и края на приказката написа. Аз останах с впечатление, че Росен иска да я завърши, като обедини накрая всичко. Добре ти се е получило, идеята с Вълчо е брилянтна, но не си представях така частите... Може пък да е за добро. Нямам търпение да чуя мнението на Росен
  • Интересно се е получило!
    Аз се затруднявам със зададена тема! Затова поздравления за теб!
  • Веднага след като редакторите достъпят отново произведението на Росен Балабанов ще поставя линк към него. Търсят се още разказвачи, а на мен ми се струва, че ако решиш, можеш да се включиш Виктор. Благодаря ти!
  • Много готино! Заинтригува ме.
Random works
: ??:??