Приказка от седмото небе
окултна приказка
Наричат ме Кадмон.Сега обитавам седмото небе.Аз съм стар дух. Докато стигна
до тук трябваше да премине дълъг период от безкрайния миг.Защото прекосих предните шест небеса.Когато достигнах седмото,въпреки че съм преживял какво ли не,аз изумях.Никога и никъде не бях виждал такива чудеса.Всичко бе толкова смайващо и сложно за обяснение.
Ще започна от това,че тук въздухът е нарисуван.Има най-различни картини по него.Те непрекъснато се променят.Изглеждат като татуировки върху невидима кожа.Още по- интересно е ,че променящите се рисунки са нарисувани не със седем,а с цели четиринадесет цвята.Седемте- като тия на Земята,а другите – безимени ,неназовими..Но най­- интересното се оказа,че тукашните създания имат шест очи,с които виждат на три нива. Като застанат някъде виждат всичко, което има на дълбочина под тях .Виждат това,което става наоколо и
това ,което става високо,високо над тях. Тук местните жители могат да използуват шестте си очи ,за да гледа ...