Приказка за цигулката
Имало едно време един цигулар на име Карпачо. Той правел най-прекрасните цигулки на света. Славата му се носела през девет земи - в десета... Ненадминат бил в своя занаят... При него се правели цигулките, с които се свирело на най-добрите концерти и в най-избраните кралски дворове! Въпреки това обаче, Карпачо не се възгордявал от уменията си! Той вярвал, че човек е на този свят, за да помага на другите, за да им бъде полезен, а не да не „вижда по-далеч от носа си"... Една нощ Карпачо сънувал много странен сън: Явила му се една цигулка, много красива, прекрасно изписана... Тя не била като другите цигулки, в нея имало нещо уникално!!! Тя била повече от цигулка - сякаш имала душа...
Събудил се на сутринта Карпачо... Мислел си, че това е било просто един сън и... затова спокойно закусил мляко и бисквити, както всеки друг ден! След това отишъл на работа в дюкяна си... Започнал да твори, но не му споряло. Не можел да намисли модел на бъдещата си цигулка, бил залят от поръчки, но не можел да работи... Нещо го спирало - някаква невидима сила, която сякаш му казвала:"Спри сега с тези цигулки, те са за богатите. Направи една цигулка за себе си..." Карпачо не можел да повярва. Как така да направи за себе си? Той имал толкова много работа, че нямал никакво време да твори за себе си... НО! Ръката му изведнъж сама започнала да рисува... Той даже не разбрал как става това. Сякаш някой го наставлявал. Но кой бил този някой? Цигулката станала ВЕЛИКОЛЕПНА. Нямало равна в цялото кралство. Но тя не се отличавала само с красотата и изяществото си... В нея имало нещо необикновено. Затова нещо обаче, Карпачо още не подозирал! Прибрал се той у дома си, сложил цигулката в калъфа и легнал да спи...
Така се заизнизали дните... Всичко било както преди. Карпачо усилено работел, правел прекрасни цигулки. Отдавна забравил за тази, която сътворил за себе си... Той имал само един син - Веласкес, умно и добро момче. Когато детето било малко, го оставял да си играе, а когато пораснало, му помагало в занаята, но така и не се научило да прави цигулки! Един ден Карпачо заболял много тежко. Станало ясно, че ще умре. За детето си най-много се притеснявал старият майстор. Занаят му оставил, но искал да му даде и нещо уникално, нещо, което да стане смисъл на живота му. Но какво можело да бъде това нещо? Изведнъж, както лежал на смъртния си одър, Карпачо казал на детето:
- Сине, отиди до стария сандък и ми донеси онова, което се намира там... Детето отишло и донесло цигулката! Тя била толкова изящна, че Веласкес се влюбил сякаш в нея. Бащата, стенейки и пречувствайки смъртта, решил да побърза:
- Веласкес - казал той,- вземи тази цигулка и нека тя ти помогне да живееш добре... Ако не можеш да се справиш с моя занаят, използвай цигулката, тя ще ти покаже какво да правиш!
Същата вечер Карпачо починал... Погребали го както подобава...
Веласкес не знаел какво да прави. Животът му вече приел друго измерение. Майка си нямал, тя починала много млада. Останал сам в къщата си. Така се стекъл животът му, че той никога не се научил да прави цигулки. Скоро се наложило да продаде дюкяна, защото за момента нямало как да го стопанисва... Веласкес се досетил за това, което баща му му казал на смъртния си одър! "Ако не можеш да се справиш с моя занаят, използвай цигулката, тя ще ти покаже какво да правиш!" От този ден нататък, момчето започнало да се препитава, свирейки на цигулка. То сядало на центъра на града и... започвало да свири. Но как свирело само! Цигулката пеела, тя издавала най-красивите звуци, които някой някога бил чувал. Хората се питали каква е тази необикновена цигулка, която сякаш, чрез песните си, предава живота на един човек, останал сам, без занаят, тъжен и... убийствено потиснат! Цигулката свирела толкова красиво, че нямало човек, който да спре и да не пусне някоя пара в шапката на младия музикант. Така се нижели дните. Веласкес свирел на площада, а цигулката винаги издавала най-нежните, най-искрените и чистите тонове на една разбита душа. Ето защо и повечето от мелодиите, които той изпълнявал на нея, били тъжни и... плачещи!
Един ден на площада пристигнал един много богат момък... Красиви били одеждите му, яздел охранен кон. Ясно било, че произхожда от знатен род и е истински богаташ. Той чул за славата на музиканта и „плачещата" цигулка и, понеже сам той бил музикант, решил да отиде и с очите си да види дали е истина това, което хората приказват. Наближавайки площада, богатият бил като потресен. Чувала се мелодия, която можела да разчувства човек... Била толкова искрена, толкова чиста и неподправена, че чак коравото му, забогатяло сърце, се разнежило. Богаташът слязъл от коня и отишъл при Веласкес.
- Добър ден, момко! - казал богатият.
- Добър ден, господине - отвърнал Веласкес - и продължил да свири!
- Много хубаво свириш, прекрасна цигулка имаш! За колко ще ми я продадеш?
Веласкес бил потресен. Той никога не си представял да продаде единственото нещо, което осмисляло земния му път!
- Цигулката не се продава, господине!- смъмрило момчето. Богаташът се намръщил.
- Ей, дрипльо - казал му той, - още не се е родил човекът, който ще ми казва какво може и какво не може. Колко струва цигулката? Искам да я притежавам!!!
За Веласкес станало ясно. Какво да спори с този господин? Цигулката вече била негова. След като хвърлил шепа жълтици в шапката на момчето, богатият човек си тръгнал повече от доволен, че най-накрая притежава това бижу, което сега ще му донесе слава и много щастие...
Прибрал се Веласкес у дома си. Сякаш нямало вече смисъл да живее... Какво му оставало? А богаташът си отишъл вкъщи и веднага опитал да засвири! Но какво станало?! Колкото и да се опитвал да засвири, не се чувал никакъв звук. Цигулката мълчала, не се подчинявала на своя господар! Ядосал се богатият. Пробвал отново и отново... Но нищо не ставало. Той не можел да проумее как така тази цигулка, на която момчето свирело така хубаво, в неговите ръце сякаш гаснела. На другия ден богатият заповядал да извикат Веласкес! Накарал го да посвири... Момчето цялото треперело. То видяло своята любима цигулка, прегърнало я и тя сякаш сама засвирила... Още повече се зачудил богаташът!!!След като разбрал, че цигулката никога няма да му се подчини, богатият се примирил и решил да остави Веласкес в неговата къща, за да свири на него и гостите му. По този начин цигулката осигурила един нормален и спокоен живот за момчето. Славата му станала огромна. Идели знайни и незнайни хора да послушат преливащите звуци на „плачещата" цигулка. Богатият бил страшно доволен, защото покрай момчето, слава получил и той...
Ясно е защо цигулката не искала да свири в ръцете на богатия. Тя била предназначена за един истински човек, който преживял много, но останал ЧОВЕК! А богатият , най-често не може да оцени това, което има... За него всичко, което съществува на този свят, трябва да му бъде притежание... Но не и цигулката! Тя била само за ИСТИНСКИТЕ хора!!! Това я различавало от всички останали цигулки в кралството!!!
© Аз Добрата All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, приятели...Трогнахте ме!!!!
-
Хубава приказка!Това,което е заложено в нас от горе като душа и талант едва ли се купува с пари!
-
Страхотна приказка...Наистина душата на момчето е в цигулката...Останал е Човек !!! Браво !
-
Много ми хареса!
-
Знаеш ли, отъждествих цигулката с душата на момчето. В нея си събрала целият му живот, пресъздаден с чувствата които са описани. Колкото и да е богат човек, никога не може да купи душата на добрия, никога. Тя не е за продан! Няма и цена!
Браво! -
Докато четях, се върнах назад, в моето детство...в света на приказките..признавам че сама за себе си не съм чела приказки(с изключение на тези, които чета на дъщеря ми)..бях забравила колко са увлекателни..а твоята освен това Е и поучителна....Поздравявам те!
-
Много добра приказка!Поздравявам те!
-
Мила Добричка, страхотна приказка си ни дарила, също като вълшенбата цигулка! Бъди благословена, златно сърце носиш!!! И прекрасно перо!!!
-
С още повече обич за теб, Мари!!!
-
Приказно...как разказваш, миличка и Добричка...!
прекрасна история, цигулката има нежна душа...
с обич за теб! -
Благодаря ти...Мнението на всеки един за мен е БЕЗЦЕННО!
-
Това наистина е...приказка!!!! Браво!!!
-
Благодаря ви, мили мои...Толкова сте ми мили, толкова сте ми хубавки!!! Как да не ви се радва човек??Благодаря ви за хубавите думи, вие сте ИСТИНСКИ ХОРА!
-
Ех, мило момиче как хубаво разказваш,
че може до сутринта да четем...
А и за звуците трябва да има уши човек за да чуе
сърце да почувствува и раздава и на другите
тази красота, както правиш и ти Добричка!!!
Поздравления!!! -
МНОГО , МНОГО МИ ХАРЕСА!!!
Поздрав и прегръдки, Добричката ми ! -
Браво, Добричке!Умееш да разказваш!Благодаря за удоволствието!
-
Браво, Добричке!Умееш да разказваш!Благодаря за удоволствието!
-
Чудесна приказка!
Толкова много обичам цигулки.И да, те имат души!НО техните души винаги плачат...
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
