Момчешко лице се отрази в чашата с ароматния ърл грей, точно преди физическите закони да си кажат думата и да разплискат и нарушат иначе идеалната повърхност.
- Ади, ела да видиш какъв красив залез! – дойде гласът на момчето, което вече поставяше чашата на мястото ù върху малката чаена чинийка. Най-точното описание на гледката трябва да е перфектна. Последните слънчеви лъчи се простираха като защитен щит над великолепната градина под балкона. Сега те се оттегляха с оранжево-червеникавите си оттенъци. Чуваха се и първите щурци! Пълна хармония в тази лятна привечер! Или само почти?
Силен звук на падащи предмети, тътен и тежки стъпки се разнесоха от вътрешната част на дома. Момчето не се впечатли особено, но някакъв далечен помен на морал, го накара да се провикне назад към отворената врата:
- Ади, добре ли си? Какво беше това?
Нещо като разярен звяр се приближи и излезе от сянката на стаята. Момичето носеше сладки дрешки и наподобяваше героиня от приключенски роман. В ръката си държеше с ...