Dec 24, 2016, 12:22 PM

Приказка за Юда 

  Prose » Narratives
1091 1 3
9 мин reading
Приказка за Юда
Богомил затвори външната врата зад гърба си. Най-после след дългия работен ден си е в къщи. Намери Мария в кухнята да приготвя вечерята. Прегърна я и забеляза зад усмивката ѝ прикрита тревога. Погали мекотата на косата ѝ, вдиша аромата ѝ и я запита какво се е случило. Тя отпусна рамене:
— С тази неспокойна възраст… все по-трудно ми става да общувам с него – и с поглед посочи детската стая. – Прибра се от училище с гръм и трясък, мина покрай мен като буреносен облак и се заключи в стаята си.
Той я притисна в прегръдката си:
— Не се тревожи. Всичко ще се оправи. Само да се обичаме – и се запъти към детската стая.
Почука на вратата:
— Хей, приятел, всичко наред ли е?
От другата страна на вратата се тросна сърдито момче:
— Не съм ти приятел. И ме оставете на мира! Мразя ви!
Родителите споделиха с поглед безсилието си.
— Добре – с въздишка отговори бащата, - ти имаш право да ни мразиш, защото ние не сме най-добрите родители, но все пак може ли да знаем причината?
След дълга ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Миленкова All rights reserved.

Random works
: ??:??