Осми ден. Пореден ден от живота на Мими. Всичко беше прекрасно. Мими пак ходи на детска градина. Пак разказа приказка на децата, пак играха, писаха и смятаха до 10. Забравих да ви кажа, че Мими е в предучилищна група и там не само играят, но и учат буквите и числата от 1 до 10. Така премина деня на Мими. След това майка й я прибра от детската градина в къщи. Дойде време и за сън. Мими си легна и зачака пристигането на феята. Минутите летяха станаха часове, но феята не идваше и не идваше. Една сълза се търколи по бузката на Мими. Тя така и заспа със сълзи в очите, недочаквайки феята.
Отмина и следващият девети ден. Мими беше пак в очакване. Но защо ли не идва феята, какво ли се е случило? Отново в леглото Мими се взира в сумрака на вечерта. Бледолилавото сияние лека – полека отмести мрака в стаята. Това бе феята разбира се! Но защо ли имаше толкова уморен вид? Мими я погледна в тъмносините очи и я попита:
– Къде се губиш, моя фейо? Защо те нямаше толкова дълго? Знаеш ли, че аз дори плак ...