Есента дойде. Студените й пръсти докоснаха света наоколо. С топла палитра нарисува листата на дърветата. Там зад хълма, седна на брега на езерото, разпиляла меднорусите си коси. Сълзите й капеха по есенните цветя, а въздишките й бяха с дъх на канела и топлина. Високо над боровете се носеше хладният вятър. Тихичко шушукаше отдавна забравени легенди. Горската циклама бе отправила розовият си взор към небето. Гледаше малките бели облачета с причудливи форми и слушаше тихото шептене на вятъра. Жълто-оранжевите листа на дъба капеха като чуден златен дъжд над света наоколо.
Малката сърничка Лина стъпваше бавно по пъстрият килим от цветя. Гледаше светът наоколо с очи разширени от учудване. Чувстваше се сякаш бе попаднала в омагьосаната гора от историите, които татко й някога бе разказвал. Чу силен трясък, който оглави гората наоколо . Последва още един, след това още един. Гората притихна. Чуваше се само неспирното шушукане на вятъра. Той продължи да броди из гората- вечен и всемогъщ.
Лина се ...