19.09.2023 г., 14:18

Приказната златна гора

629 0 0
1 мин за четене


   Есента дойде. Студените й пръсти докоснаха света наоколо. С топла палитра нарисува листата на дърветата. Там зад хълма, седна на брега на езерото, разпиляла меднорусите си коси. Сълзите й капеха по есенните цветя, а въздишките й бяха с дъх на канела и топлина. Високо над боровете се носеше хладният вятър. Тихичко шушукаше отдавна забравени легенди. Горската циклама бе отправила розовият си взор към небето. Гледаше малките бели облачета с причудливи форми и слушаше тихото шептене на вятъра. Жълто-оранжевите листа на дъба капеха като чуден златен дъжд над света наоколо. 
     Малката сърничка Лина стъпваше бавно по пъстрият килим от цветя. Гледаше светът наоколо с очи разширени от учудване. Чувстваше се сякаш бе попаднала в омагьосаната гора от историите, които татко й някога бе разказвал. Чу силен трясък, който оглави гората наоколо . Последва още един, след това още един. Гората притихна. Чуваше се само неспирното шушукане на вятъра. Той продължи да броди из гората- вечен и всемогъщ. 
       Лина се оглеждаше страхливо. Там, в сенките на дърветата, един човек тихо се промъкваше. Бе облечен в тъмнозелени дрехи. Носеше пушка пред себе си. Забеляза малката сърничка и насочи дулото към нея. Лина потрепна и се стрелна напред. Тичаше с цялата сила, която имаше. Чуваше свиренето на куршумите покрай ушите си. Сърцето й тупкаше бързо. Шмугна се в един голям гъсталак. Вече не виждаше ловеца. Огледа се страхливо, а сърцето й се сви от болка. Горещи сълзи закапаха от големите й кафяви очи. Неусетно се бе отдалечил от дома си. Той остана някъде далеч в дебрите на гората. Спомни си заръките на майка си да не се отдалечава и да не броди сама в гората.
   Ловецът си бе тръгнал отдавна. Лина не смееше да излезе от гъсталака. Само се обслужване страхливо.
   Скоро, малката сърна чу шумолене зад гърба си. Обърна глава, а зад себе си видя майка се. Втурна съм нея и постави главица на рамото й. Усети бясното тупкане на сърцето й в ухото си. Погледна майка си и видя една сълза да се търкулва по бузата й. 
     - Не се страхувай. Ловецът е много далеч. Няма да се върне тук- прошепна тя.
     - Много съжалявам, мамо. Повече никога няма да се отделя от теб- отвърна Лина.
      Двете тръгнаха една до друга в приказната златна гора. Чуха в далечината  гласът на сойката. Обещаха си никога повече да не се разделят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Нонинска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...