Жълъдчо се събуди. Отвори очи. Вдиша дълбоко чистия и свеж въздух и се протегна доволно. Беше пораснал и леглото му беше утесняло. Големите дъбови листа, неговите меки и топли завивки, бяха станали груби и жълти. Затова щом слънцето се показа, той се качи и седна на най - горното клонче на върха на Стария дъб - неговия баща. Седеше там, клатеше малките си крачета и умираше от скука. Всичките му пернати приятели, населяващи клоните на Стария дъб, бяха отлетели. Не идваха вече и приятелките му малките пчелички. Беше дошла Есента.
Когато беше малък, животът в гората кипеше от сутрин до здрач. Докато се люлееше в малката си люлчица, направена от едно листо, той се наслаждаваше на песните на птичите бащи, Кацнали по върховете на съседните дъбове,те пееха на своите деца, сгушили се под крилата на техните майки. Един ден, рано сутринта, го събуди силно чукане. То идваше отдолу, от големия сух клон. Когато погледна натам, видя семейство кълвачи. Те дълбаеха в основата на клона своето гнездо с ...