Принцеса Изолда от Кралство Талмор не беше типичната принцеса. Разбира се, тя имаше дълга разпусната коса, перфектно бродирани рокли и колекция от диадеми, които можеха да заслепят цяла бална зала с блясъка си. Но що се отнасяше до това да бъде дама, Изолда имаше други идеи. Намираше ръкоделието за скучно, презираше нелепите валсове, на които учеха в двора, и веднъж случайно подпали кралските конюшни, опитвайки се да излезе доста драматично от един особено скучен урок по етикет.

И сега, на зрялата възраст от 20 години, родителите й бяха решили, че е време тя да се омъжи.

Изолда изобщо не искаше подобно нещо. Бракът означаваше да бъде окована за някакъв принц, който вероятно прекарва дните си в разговори за турнири и опити да се държи героично. Вече беше срещнала принц Бартоломю, който непрекъснато говореше за коня си. И принц Филип, чиято най-голяма амбиция беше да спечели годишното състезание по ядене на пай в кралството. Изолда не можеше да си представи да прекара остатъка от живота си с някого, чиято житейска цел е сладкишът.

И така, когато баща й, крал Родрик, заяви, че тя трябва да си избере годеник до следващото пълнолуние или той ще избере такъв за нея, Изолда знаеше, че има нужда от план — драматичен.

.............

Драконите са ужасяващи същества, вилнещи из провинцията, дишащи огън, трупащи злато и отвличащи принцеси за забавление. Поне така се казва в историите.

Но Изолда беше израснала, слушайки по-различни истории от Мърдок, възрастния градинар на замъка. Беше й казал, че драконите всъщност са доста делови създания, ако знаеш как да подходиш правилно към тях. Той дори твърдеше, че драконите от време на време отвличат принцеси, защото това е добре за имиджа им. В края на краищата тероризирането на села беше излязло от мода и нямаше нищо по-традиционно от отвличане на принцеса, за да се поддържа репутацията на един дракон свежа.

Тогава я осени: ами ако тя "уреди" дракон да я отвлече? Без ухажори, без брак и скучен придворен живот! Само няколко релаксиращи месеца в пещера, може би четене на някои от любимите й книги и ядене на всичко, което ядат драконите (тя се надяваше, че не са само хрупкави рицари). Плюс това, докато бъде „спасена“, родителите й щяха да са забравили напълно за крайния срок за брак.

Решена, една нощ Изолда се измъкна от замъка и се отправи към планините, където казваха, че живее най-близкият дракон. Оказа се тричасов преход, по време на който тя проклинаше всяка стъпка в непрактичната си рокля и обувки с ток. Най-накрая пристигна в пещерата на дракона, точно когато слънцето залязваше.

.............

Драконът, масивно създание с блестящи зелени люспи и тъмноален корем, се излежаваше пред пещерата си и четеше книга. Изолда не беше подготвена за това.

  - Извинете? — извика тя колебливо.

Драконът вдигна поглед от книгата си и повдигна едната си вежда. 

  - Да? - Гласът му беше дълбок, плавен и — изненадващо — учтив. - Мога ли да ви помогна?

  - Ти ли си... случайно... Талгрон Великолепният? - попита Изолда, опитвайки се да звучи смело.

Драконът остави книгата си, разкривайки заглавието „Тактики за преговори за напреднали иманяри“. 

  - Аз съм. И коя ще да си ти, малко човече?

  - Принцеса Изолда от Талмор — каза тя с лек реверанс. - Дойдох да сключим сделка.

Талгрон наклони глава любопитен. 

  - Сделка, казваш? И какво може да иска една принцеса от дракон? Злато? Скъпоценни камъни? Бягство от предстоящ брак?

Изолда примигна. 

  - Всъщност… да. Последното.

Драконът се засмя, бучащ звук, който отекна в планинските склонове.

  - А, значи искаш да те отвлека?

  - Да. - каза Изолда, като се почувства малко глупаво, изричайки го на глас. - В замяна ще се погрижа да получиш много положителни отзиви в пресата. Хората ще те помислят за ужасяващ и силен и ще те оставят на мира. Освен това мога да добавя няколко кралски съкровища от семейния трезор. Не супер ценните, разбира се, а тези, които баща ми всъщност не проверява.

Талгрон се облегна назад и почеса брадичката си с един от масивните си нокти. 

 - Хм, това е интересна оферта. Но как да знам, че няма просто да избягаш, щом те взема?

  - Да избягам? — изсмя се Изолда. - Къде? Познаваш ли родителите ми? Баща ми е обсебен от кралския протокол, а майка ми веднъж прекара три дни в плач, защото ядох сандвич с ръце. Охотно ще заменя двореца за драконова пещера.

Драконът изглеждаше впечатлен от нейната честност. 

 - Съвсем честно. Но какво има за мен освен „положителните отзиви“, както го нарече?

  - Мога да пиша за теб! – предложи Изолда. - Мемоари! "Животът с Талгрон: Истината зад пламъците“. Хората ще го разграбят като топъл хляб. Можеш да станеш легенда!

Талгрон изглеждаше заинтригуван.

  - Хм, харесва ми как звучи това. И винаги съм мислил да разширя малко марката си. Всички други дракони все още са заседнали в цялата рутина „изгори и ограби“. Такова клише.

  - И така, имаме ли сделка? – попита Изолда.

Талгрон протегна ноктеста лапа.

  - Имаме сделка.

.............

На следващата сутрин Талгрон долетя до замъка, за да направят отвличането възможно най-драматично. Изолда беше настояла да го превърне в спектакъл; в крайна сметка, какъв е смисълът да бъдеш отвлечен, ако никой не говори за това години наред?

Драконът се спусна ниско, издавайки внушителен рев, и се приземи в средата на двора на замъка с гръмотевичен трясък. Стражата незабавно започна да тича в кръг, викайки: „Дракон! Дракон!“ – което, честно казано, беше доста излишно в този момент.

Изолда, която играеше ролята си, изкрещя драматично (беше тренирала пред огледалото) и позволи на Талгрон да я грабне с една лапа. Той поздрави кралското семейство с кимване, което те вероятно не забелязаха заради целия хаос.

  - Не бойте се, жалки хора! — изрева Талгрон. - Взимам вашата принцеса! Тя ще бъде моя... завинаги!

Той добави последната част с намигване към Изолда. Тя устоя на желанието да завърти очи.

Кралят, изглеждащ блед и потресен, се изправи и изкрещя:

  - Върнете я! Ще наградя всеки, който може да спаси дъщеря ми!

"Идеално!" - помисли си Изолда. - "Нека играта започне."

Талгрон отнесе Изолда обратно в пещерата си, където тя незабавно смени неудобната си рокля с нещо по-практично. За щастие беше помислила предварително и беше опаковала чанта с няколко прости тоалета, закуски и няколко книги.

  - Това място е страхотно! - възкликна тя, настанявайки се в изненадващо уютен ъгъл на пещерата на дракона. Талгрон имаше огромно съкровище в центъра, но стените бяха облицовани с рафтове, пълни с книги. - Не знаех, че драконите обичат да четат.

  - Аз си падам малко колекционер. - скромно призна Талгрон. - И трупането на злато става скучно след известно време. Книгите са по- ...ценни.

Изолда повдигна вежда.

  - Виждам, че ще се разбираме.

Дните се превърнаха в седмици и Изолда откри, че по-скоро се наслаждава на живота в пещерата на дракона. Тя прекарваше сутрините си в четене и разглеждане на близките гори, а следобедите си в разговори с Талгрон за тънкостите на драконовата политика, човешката история и защо готвачът на замъка винаги недопича агнешкото. Това беше, честно казано, най-интересният период от живота й.

Имаше обаче един непредвиден детайл.

Принцовете.

Те идваха на вълни — всеки по-нелеп от предишния. Принц Бартоломю пристигна пръв, с обичайния тропот на кон и героизма си. Той влезе в пещерата на Талгрон с изваден меч, само за да се спъне в камък, да си удари главата и да изпадне в безсъзнание. Талгрон любезно го придружи обратно до кралството му, където той се събуди замаян, убеден, че се е „борил храбро“, но „на косъм е избегнал смъртта“.

След това дойде принц Филип, който пристигна с кошница пайове. Той се опита да подкупи Талгрон с печени изделия в замяна на принцесата. Талгрон, развеселен, прие пайовете, но отказа да върне Изолда. Филип си тръгна, мърморейки за нова рецепта за пай с драконов плод.

Всеки нов принц носеше със себе си някакви половинчати планове, нито един от които не заплашваше дори и малко спокойното поведение на Талгрон. Изолда започна да подозира, че драконите са силно подценявани, когато става въпрос за боравене с бъдещи герои.

След почти три месеца до замъка достигна вест, че един особено смел и смел рицар, сър Реджиналд Смелият, се е заклел да убие дракона и да спаси принцесата. Изолда въздъхна, когато научи новината.

  - Този ще бъде упорит, нали? - промърмори тя и разтърка слепоочията си.

Талгрон, който се излежаваше лениво върху съкровището си с книга в лапата си, се засмя.

  - О, наистина се надявам. Отдавна не съм имал истинско предизвикателство. Последните няколко бяха... - Той направи пауза, търсейки правилната дума „невпечатляващи“.

Изолда завъртя очи.

  - Да, принц Бартоломю на практика се нокаутира и Филип ми остави пай. Не са точно героичен материал.

  - Въпреки че трябва да кажа, паят беше доста вкусен. - добави Талгрон, облизайки устни.

И двамата седяха мълчаливо за момент, обмисляйки абсурдността на сегашното им положение. Вече ставаше ясно, че повечето от принцовете не се появяват за Изолда - те се появяваха, за да изпълнят някаква лична, изчанчена фантазия за героизъм. Но сър Реджиналд Смелият беше различен. Самото му име подсказваше, че вероятно е прекарал целия си живот в практикуване на драматични речи и усъвършенстване на галантна поза пред огледалата.

  - Реджиналд звучи като тип, който ще се навърта наоколо, докато или не те победи, или умре, опитвайки се. - каза Изолда, крачейки напред-назад. - Което, макар и ласкателно, също е неудобно. Наистина свикнах със спокойния живот тук.

Талгрон затвори книгата си и седна, заинтригуван.

  - Може би трябва да се подготвим за пристигането му. Да направим от това грандиозно зрелище, да му спретнем шоу?

Изолда спря да крачи с искрящи от вълнение очи.

  - О, абсолютно! Отвлечена съм от три месеца и все още не съм свидетел на истинска битка между рицар и дракон. Какво ще кажеш да го направим драматично? Нещо, което ще се помни завинаги!

Ноздрите на дракона се разшириха от забавление.

  - Обичам да има малко драма. Добре, принцесо, аз ще изиграя своята роля. Но ще трябва да го направим убедително. Имаш ли нещо предвид?

Изолда потри ръце една в друга и на устните й се появи палава усмивка.

  - Първо, ще ни трябва драматичен дим... може би няколко капана в пещерата. Няколко добре премерени твои рева и аз ще крещя от време на време. Ще съм "най-добрата девойка в беда". И разбира се, Реджиналд трябва да бъде примамван правилно. Нека му дадем причина да мисли, че наистина има шанс.

Талгрон повдигна вежда.

  - И с това искаш да кажеш...?

  - Нека вярва, че печели! - каза Изолда и скочи върху купчина съкровища. - Попрепъни се малко, може би го остави да бодне опашката ти или нещо подобно. Точно, колкото да му дадеш надежда. Тогава, точно, когато си мисли, че е на път да те победи... ти случайно го спъваш в купчина кал или нещо друго унизително. Класически паднал герой.

Драконът изсумтя.

  - Имаш обезпокоително подробен план.

  - Имах много време да го измисля. - каза Изолда и сви рамене. - Освен това, това може да е забавно! Не съм се вълнувала толкова много, откакто подпалих конюшните.

Талгрон го обмисли за миг, преди да се ухили, а острите му зъби блеснаха.

  - Много добре, принцесо. Нека дадем на сър Реджиналд "върховния" сблъсък.

...........

Денят, в който сър Реджиналд пристигна, беше, разбира се, светъл и ясен — идеални условия за героична конфронтация. Изолда, облечена в най-хубавото си облекло на "отвлечена" (раздърпана, но все още модерна рокля), надникна иззад една скала, когато рицарят се приближи до входа на леговището на дракона.

Той беше всичко, което бихте очаквали от рицар на име „Смелия“ — висок, с широки рамене и блестяща броня, която беше почти прекалено лъскава. Косата му беше перфектно оформена руса грива и той мърмореше нещо драматично на себе си, докато маршируваше напред.

  - Той е по-нелеп, отколкото очаквах. - прошепна Изолда на Талгрон.

Драконът, който чакаше, прошепна в отговор:

  - О, това ще бъде добро.

Сър Реджиналд се приближи до входа на пещерата, размахвайки меча си и крещейки: "Талгрон Великолепният! Аз, сър Реджиналд Смелият, дойдох да спася прекрасната принцеса Изолда и да отърва света от твоето гнусно съществуване!"

Талгрон, който се подготвяше точно за този момент, издаде разтърсващ земята рев, последван от облак дим, който се издигна от входа на пещерата.

  - О, нееее! - Изолда извика с най-добрия си "дама в беда" глас от вътрешността на пещерата, като се увери, че гласът й отеква за драматичен ефект.

Очите на Реджиналд светнаха с решителност.

  - Не бой се, прекрасна принцесо! Аз ще те спася! - Той нахлу вътре с готов меч.

Талгрон изчака Реджиналд да се приближи, преди да излезе от сенките, извисявайки се над рицаря.

  - Смееш да ме предизвикаш, човеко? - изръмжа драконът с възможно най-страшното си изражение.

Реджиналд, невъзмутим, вдигна меча си.

  - Ще те победя, звяр! За чест! За слава!

  - И за продукти за коса, очевидно. - промърмори Изолда от скривалището си.

Боят започна. Или по-скоро инсценираният бой.

Талгрон започна с драматично замахване на ноктите си, което Реджиналд едва избегна, претърколи се на земята и бързо се изправи. Драконът изстреля огън, но го насочи леко встрани, достатъчно, за да накара Реджиналд да се изпоти, но без всъщност да го изпепели.

  - Ха! Мерникът ти е толкова слаб, драконе! - Реджиналд се подигра, удряйки хълбока на Талгрон с меча си. Разбира се, острието едва одраска люспите на дракона, но Талгрон все пак издаде мощен рев на "болка", преструвайки се, че залита назад.

  - О, не! - Изолда извика отново, стискайки ръце на гърдите си в престорен ужас. - Сър Реджиналд, внимавайте!

Талгрон от своя страна си прекарваше страхотно. Той завъртя опашка наоколо, изпращайки Реджиналд да полети към близката купчина съкровища. Рицарят с мъка се изправи, покрит със златни монети, но решимостта му остана непоклатима.

  - Не можеш да ме спреш, звяр! - заяви Реджиналд и отново се втурна напред.

  - Още ли налита? — прошепна Изолда полувпечатлена.

Талгрон се усмихна.

  - Упорит е, трябва да му се признае.

„Битката“ продължи още няколко минути, като Талгрон умело симулираше поражението си, ревът му ставаше все по-слаб с всеки внимателно избягван удар. Реджиналд, подхранван от перспективата за победа, напираше с порой от замахвания на меч и героично сумтене.

И тогава дойде моментът за големия финал.

Точно когато Реджиналд вдигна меча си за последен удар, Талгрон издаде престорен рев на болка, залитна назад, и - о, толкова случайно - замахна с опашка, събаряйки Реджиналд и в удобно разположена локва кал.

Рицарят изпръхтя, покрит от глава до пети с кал, приличаше по-малко на дързък герой, а повече на мокра кокошка. Мечът му, вече наполовина заровен в калта, вече не блестеше.

Изолда не можа да се сдържи и избухна в смях.

Реджиналд, дезориентиран и капещ, погледна объркано.

  - Принцеса Изолда? Защо се смееш? Тук съм, за да те спася!

Изолда пристъпи напред, изтривайки сълза от окото си.

  - О, Реджиналд, нямам нужда от спасяване. Всъщност аз инсценирах цялото това нещо.

Рицарят примигна, все още седнал в калта.

  - Ти… си уредила това?

Талгрон, вече напълно излязъл от образ, се засмя и наведе глава до нивото на Реджиналд. 

  - Тя ме нае. Трябва да призная, че беше страхотно преживяване.

Реджиналд гледаше между Изолда и Талгрон, напълно объркан. 

  - Но... но защо?

Изолда въздъхна и коленичи до покрития с кал рицар.

  - Защото, Реджиналд, не искам да се омъжвам. Предпочитам да живея в пещера на дракон, да чета книги и да водя интелигентни разговори, отколкото да бъда принудена да водя живот, който не желая.

  - Но… ти си принцеса. - каза Реджиналд с слаб от объркване глас.

  - И това не означава, че искам да бъда спасена или омъжена. - отговори тя. - Виждаш ли, не ставаше дума просто за това дракон да ме отвлече. Ставаше въпрос за това, че поемам контрол над живота си. Освен това Талгрон прави отличен чай.

Драконът кимна гордо.

  - Най-вече от лайка.

Реджиналд седеше в смаяно мълчание за момент, след което бавно се изправи, избърсвайки калта от лицето си.

  - Ами… предполагам, че това е… честно.

Изолда му се усмихна мило.

  - Постара се, Реджиналд. Но повярвай ми, по-добре е да не ме спасяваш. Може би ще намериш някоя друга, която да спасиш? Някоя, която наистина има нужда от спасяване?

Реджиналд, който продължаваше да обработва информацията, кимна.

  - Аз… предполагам, че да.

Талгрон, чувствайки се щедър, вдигна меча на Реджиналд и му го върна.

  - Би се добре. Не много хора успяват да стигнат до тук.

Рицарят прие меча, все още изглеждайки някак замаян.

  - Благодаря ви… мисля.

Докато Реджиналд се връщаше надолу по планината, Изолда и Талгрон го наблюдаваха как си отива.

  - Е, - каза Талгрон. - това беше забавно.

Изолда се ухили.

  - Наистина беше така. Мислиш ли, че ще разпространи мълвата, че наистина не се интересувам от това да бъда спасена?

  - Бих казал, че съобщението беше доставено. - отвърна драконът и се намести отново върху съкровището си.

...............

Бяха изминали няколко седмици от доста мокрото заминаване на сър Реджиналд и животът в пещерата на Талгрон се върна към обичайния си ритъм - спокойни сутрини, следобеди, прекарани в четене, и някой случаен посетител, опитващ се да „спаси“ Изолда. Повечето се отказваха за минути, особено след като се разнесе мълвата за съдбовната среща с кална локва. Но въпреки удобната рутина Изолда се чувстваше неспокойна.

  - Талгрон, скучно ми е. - каза Изолда една сутрин, отпусната драматично на стола, който беше направила от купчина възглавници и стари гоблени. Тя въртеше кичур коса разсеяно, докато се взираше към входа на пещерата.

Талгрон, който се излежаваше на обичайното си място върху съкровището си, погледна над горната част на книгата си.

  - Ти? Отегчена? Но ние имаме чай, книги и от време на време смешен принц. Какво повече може да иска една принцеса?

Изолда въздъхна.

  - Просто... всичко стана толкова предсказуемо. Искам да кажа, Реджиналд беше забавен, но оттогава не са идвали нищо друго освен половинчати рицари и изгубени пътници. Имам нужда от нещо... различно.

Драконът си тананикаше замислено, опашката му лениво трептеше.

  - Е, предполагам, че можем да уредим нещо малко по-вълнуващо.

Изолда повдигна вежда.

  - Да уредим? Като мнимо отвличане отново?

Очите на Талгрон блеснаха палаво.

  - Не точно. Да кажем, че имам стар приятел, който е доста добър в организирането на... събития.

Изолда наклони глава от любопитство.

  - О? И кой е този приятел?

  - Името му е Саблен нокът. - каза Талгрон, ухилен. - Живее в кралство далеч на изток. Той е известен с това, че е малко мошеник, но в добрия смисъл. Може да поговоря с него - да видим дали може да забърка нещо интересно.

Очите на Изолда блестяха от вълнение.

  - Това звучи обещаващо. Направи го, Талгрон. Трябва ми малко забавление.

Талгрон кимна и без много шум изпрати магическо съобщение през драконовата комуникационна мрежа. Не отне много време на Саблен нокът да отговори - той винаги бързо се възползваше от възможността да скрои номер.

...............

Само няколко дни по-късно на хоризонта се появи нова фигура, която се изкачваше по стръмната планинска пътека към пещерата на Талгрон. Този не беше като обичайните непохватни рицари или търсачи на съкровища. Изглеждаше целеустремен, стъпките му бяха стабилни и решителни, докато се изкачваше, с чанта, преметната на рамото му. Златната му броня, макар и вдлъбната и износена, блестеше слабо на следобедното слънце.

Изолда, която надничаше иззад една скала, както правеше често, присви очи.

  - Това друг принц ли е? Не изглежда толкова блестящ като другите.

Талгрон, който се излежаваше лениво до нея, се засмя.

  - Това е принц Каспиан. Той е малко по-различен. Има намесено пророчество.

  - Пророчество? - Веждите на Изолда се вдигнаха. - Не си споменавал пророчество.

  - Не знаех, докато Саблен не ми каза. - отвърна Талгрон с лукава усмивка. - Оказва се, че има древна приказка в царството на Каспиан, която казва, че принц от тяхното кралско семейство трябва да потърси дракон, за да намери съдбата си. Саблен може би... го е разкрасил малко.

  - Разкрасил в какъв смисъл? - попита Изолда, вече напълно заинтригувана.

Талгрон се усмихна.

  - Нека просто кажем, че според това "пророчество" Каспиан няма друг избор, освен да дойде тук. Неговата "съдба" е да се изправи срещу мен.

Изолда не можа да не се разсмее.

  - О, това ще бъде добро.

Когато Каспиан стигна до входа на пещерата, той изправи рамене и извика:

  - Талгрон Великолепният! Не идвам да те убия, а да изпълня пророчеството за моето кралство. Предсказано е, че моята съдба е тук, във твоето леговище.

Изолда сподави кикота си от скривалището си.

  - Той говори сериозно, нали?

Талгрон пристъпи напред с крещящ глас.

  - Принц Каспиан! Твърдиш, че съдбата те е довела тук? Какво точно търсиш?

Каспиан, изненадващо невъзмутим от огромния дракон пред себе си, наведе глава в знак на уважение.

  - Търся знание. Пророчеството казва, че за да стана мъдър и справедлив владетел, трябва да се изправя срещу дракон и да сключа мир с него. Предлагам ти сделка: в замяна на твоята мъдрост донесох подарък - колекция от древни книги, отдавна смятани за изгубени във времето. Те разказват за драконова история, знание и дори магия.

При тези думи и Талгрон, и Изолда си размениха искрено изненадани погледи.

  - Е, това е нещо ново — прошепна Изолда.

Талгрон, неспособен да скрие интереса си, се наведе по-близо.

  - Древни книги, казваш? И какво точно искаш от мен в замяна?

Каспиан вдигна поглед със сериозно, но искрено изражение.

  - Имам нужда да се преструваш, че си победен от мен, така че хората ми да повярват, че съм изпълнил пророчеството. В интерес на истината аз търся само знание, а не завоевание. Моето кралство много си пада по героичните истории и народът никога няма да приеме, че съм дошъл тук просто да... уча.

Последва мълчание, а след това и Изолда, и Талгрон избухнаха в смях.

  - Искаш да се преструвам, че губя? - Талгрон се разсмя, а смехът му разтърси стените на пещерата. - Това е за първи път!

Изолда, която започна да се задъхва от смях, кимна към Каспиан.

  - Харесвам го! Най-накрая някой, който признава, че не иска да се бие с дракон. Това е освежаващо.

Каспиан, изглеждащ малко объркан от реакцията им, стоеше там търпеливо, чакайки ги да се съвземат от веселието си.

Щом Талгрон изтри сълзата от окото си, той се ухили на Каспиан.

  - Е, принце, трябва да кажа, че съм впечатлен от твоята честност. Сделка, казваш? Признавам, идеята за древни книги е... изкусителна.

Изолда кимна в знак на съгласие.

  - Малко нови материали за четене биха ни дошли добре. Това звучи като най-интересното предложение, което сме имали от доста време насам.

Каспиан се усмихна, явно облекчен, че нетрадиционният му подход е проработил.

  - И така, имаме ли сделка?

Талгрон протегна огромна лапа и стисна ръката на Каспиан - внимателно, разбира се.

  - Сделка.

.............

На следващия ден „битката“ беше организирана за всички. Беше се разпространил слухът, че принцът е предопределен да се изправи срещу могъщия Талгрон и малка тълпа от околните села се беше събрала в подножието на планината, нетърпелива да стане свидетел на зараждащата се история.

Талгрон и Каспиан стояха на входа на пещерата, и двамата готови за ролите си. Каспиан, с изваден меч, изглеждаше като героичен принц — макар че в действителност единственото нещо, за което мислеше, беше колко скоро ще може да се заеме с четенето на тези книги.

Талгрон, извисяващ се над него, нададе оглушителен рев, разтрисайки планините.

  - Приготви се, принц Каспиан! - изрева драконът. - Днес се изправяш пред съдбата си!

Каспиан драматично замахна с меча си във въздуха. 

  - Ще те победя, драконе! Заради моето царство и заради пророчеството!

От своята място Изолда наблюдаваше разиграващия се спектакъл, опитвайки се да не се разсмее. Представянето на Талгрон беше безупречно – той издиша огън достатъчно далеч, за да не опече Каспиан, но достатъчно близо, за да развълнува зрителите. Каспиан, за негова чест, изигра ролята си добре, навеждайки се и избягвайки го, сякаш животът му зависеше от това.

Накрая Талгрон нададе силен рев и се строполи на земята, разтърсвайки земята, докато го правеше. Каспиан стоеше над него, задъхан драматично.

  - Готово! - извика той на тълпата долу. - Пророчеството е изпълнено!

Селяните избухнаха в аплодисменти, без да осъзнават, че тази „победа“ е била добре организирана шарада.

Когато тълпата започна да се разпръсква, Каспиан прибра меча си в ножницата и се обърна към Талгрон, ухилен.

  - Мисля, че мина добре.

Талгрон, който все още лежеше на земята, изпъшка доволно.

  - Ти си добър актьор, принце. Почти ти повярвах за секунда.

Изолда се присъедини към тях, смеейки се.

  - Е, това беше най-доброто шоу, което сме имали от месеци. Добре дошъл в клуба, Каспиан.

Каспиан се усмихна, облекчен, че е намерил компания, с която мислят еднакво.

  - Благодаря. И както обещах, - каза той, отваряйки чантата си и разкривайки древните томове. - ето ги книгите. Мисля, че ще ги намерите за доста очарователни.

Очите на Талгрон блестяха, когато той внимателно взе книгите.

  - О, със сигурност ще е така.

И така, с нов принц, превърнал се в приятел, и нова колекция от древни знания за изследване, дните на вълнение на Изолда и Талгрон далеч не свършиха. Бяха намерили перфектния баланс между хаос и спокойствие и най-важното бяха открили, че понякога най-добрите битки са тези, в които всички печелят.