Принципът на звездата
Има хора, които просто умеят всичко това.
Да искат безотказно, безапелационно, почти безпардонно…
Но все пак с основание.
И дори се оказва, че го правят с НЕЖНОСТ!
И получават.
Като теб – стоиш някъде и просто между другото решаваш да разместиш фигурите с радиоактивните си намерения.
Чудя се дали това ти коства някакви усилия или просто завърташ ключа и всичко потича в твоя полза – безкомпромисно спрямо, който и да е друг!
"Поканваш” (в кавички) образа ми, защото направо го изтегляш от мен.
И, колкото по-надалеч си, толкова по-осезателно е.
Голям си, като небесно тяло – това е принципът на звездата, който ти владееш до перфекционизъм.
Дошъл си да управляваш.
Само, че виждаш ли, аз съм просто устроена.
Не разбирам дистанционните връзки.
Не разбирам тестовете за отсъствие.
Умея да чета по устните, но само, когато ги виждам.
Усещам ръцете ти, само когато ме държиш с тях.
Разбирам думите ти, само face 2 face, когато ми говориш в прав текст.
Чувствам любовта ти, само когато ми я даваш директно, защото съм земно създание – материална субстанция от кал бях направена, малко по-фина примерно, но все пак кал.
И чрез реброто ти се чувствам потребна, то е проводника на моята принадлежност
оказва се към ТЕБ.
И страдам, понеже съм част от теб а те няма.
А има и още един принцип, освен този на звездата принципът на цялото, който гласи, че "една частица никога не може да се чувства добре, ако цялото не е добре.”
(беше го казал Платон, мисля…)
ЛИПСВАШ МИ!!!
(в това съм абсолютно сигурна)
© Мойра All rights reserved.
