Принудена
The work is not suitable for people under 18 years of age.
ПРИНУДЕНА
Тина вървеше из мрачните улици на Варна и пушеше последната замъгляваща съзнанието си цигара - марихуана.
Беше депресирана. Свободното й време се свързваше само с това да намери пари за два грама кокаин , сякаш това я караше да изпитва някакво дяволско задоволство от това до трови тялото си. Тялото в което растеше едно малко човече , което искаше да не се беше зачевало там.
Не й беше време да става майка. Принудена беше да проституира за да изкара пари за опияняващите я наркотици за да приспи вината от това ,че продава тялото си за пари.
Нямаше избор. Всяка вечер се приготвяше. Слагаше червеното червило на хиалуроновите си устни, обуваше мрежестите чорапогащи , слагаше късата черна кожена поличка в съчетание с високите червени лачени токчета , които още по-силно подчертаваха дългите и крака.
Застававаше на най-оживената магистрала на града и спираше колите с надежда някой да я качи и да правят секс до припадък в колата му и след това да и плати да се облече и да продължи своя не лек живот от кола на кола , от к*р на к*р.
Тина не обикаляше само магистралите , тя ламтеше за още. Снимаше тялото си и качваше снимките , в един от покварените сайтове за жрици на любовта с всякакви надписи най-вече ценоразпис , сякаш беше някаква евтина стока от магазин.
За седмица спря кокаина и изпадна в депресия, заради детето в утробата си, та тя се ч*каше наляво , надясно и не знаеше кой е бащата , как щеше да гледа сама това невръсно пеленаче щом се роди, тя всяка нощ се питаше , но не намираше отговор на този въпрос, в нощта ужасно студена и тъжна.
След девет месеца....
Тина роди . Детето се роди с множество увреждания , едно от които беше вродената абстиненция , която отмина след два дни , но пак не му даваха много живот , то беше в детска церебрална парализа , хидроцефалия - досущ приличащо на извънземно от анимация.
Тя се отврати от него. Не искаше да го поглежда . Отврати се и от себе си.
Беше тъжна. Объркана . Депресирана .
Не знаеше , кой път да хване. Нито какво да прави с това дете.
Даде му име Сиса , тъй като не приличаше на нищо.
Запали цигара. И правейки първите няколко кръгчета дим се сети , колко е пропаднала тя всъщност , как с едно дете не може да се справи заради стари свои неуредици с сводника , който я водеше по какви ли не места да разтваря краката си.
Искаше й се да се промени , но не можеше. Нещо магично сякаш я стискаше за врата и не й даваше дъх да си поеме да промени нещата и да подреди живота си в друга положителна насока.
На следващата вечер се облече по-различно , сложи дънки и палто , скриващо тая пошлост и мръсотия . Сложи на врата си шалче, да скрие жалките смучки , които и беше направил поредния пиян к*рвар с мръсните си устни.
Отиде на кея.
Пусна чантата на леопардова щампа на земята и заплака с глас.
После скочи.
Потъна в ледените води на Черно море.
10/03/ 2023г.
© Karolinne Kolewa All rights reserved.
