ПРИСТАНАЛА
по едноименното стихотворение на Христо Ботев
/сценарий за късометражен филм/
СЦЕНА 1-ЕКСТ. КИТНО ПЛАНИНСКО СЕЛЦЕ. ДЕН.
Лято е. Сгушеното в планината селце се пробужда. Чува се
кучешки лай, мучене или блеене на гладен добитък. Слънцето
огрява баирите и ливадите наоколо. Птиците в гората започват
да се разпяват една подир друга. Някъде шурти вода...
СЦЕНА 2-ЕКСТ. СЕЛСКАТА ЧЕШМА. ДЕН.
Стара селска чешма с няколко чучура, от които блика студена
вода. На коритото има подпряна тояжка, такава с каквато
старите хора се подпират докато вървят. Покрай чешмата
лъкатуши коларски път. Една баба пълни стомна с вода. Когато
стомната е напълнена старата жена се прибира по пътя обратно
към селото, като се подпира с тояжката си..
СЦЕНА 3-ЕКСТ. ПРЕД ПОРТАТА НА СТОЯНИНАТА КЪЩА. ДЕН.
Бабата минава покрай чорбаджийска къща с масивни дървени
двери. В този момент зад гърба ѝ, някъде в края на селото,
писва шарен кавал. Бабата спира, обръща се и се заслушва.
Усмивка озарява старческото лице.
СЦЕНА 4-ЕКСТ. В ДВОРА НА ЧОРБАДЖИЙСКАТА КЪЩА. ДЕН.
От лавицата под сайванта непохватна моминска ръка се протяга
да достигне до празните менци за вода. Единият от тях звънко
тропва върху каменния под. Девойката го грабва, посяга и към
другия, взема кобилицата и припва към улицата.
СЦЕНА 5-ЕКСТ. ПРЕД ПОРТАТА НА СТОЯНИНАТА КЪЩА. ДЕН.
Стояна, тоест девойката, излиза на улицата и вижда
захласнатата по кавала баба. Двете се споглеждат и се
усмихват една на друга. Стояна хуква по посока на свирнята,
към края на селото, към чешмата.
СЦЕНА 6-ЕКСТ. ПОРТАТА НА СЪСЕДСКАТА КЪЩА. ДЕН.
От съседската порта се показва около четиридесет годишната
Стоянина стрина.
СТРИНАТА
Стояно! Къде мари, уруспийо?
Стрината се спуска да догони Стояна, но бабата я препъва с
тояжката си. Стрината е бясна. Тя се изправя и затичва към
Стоянината порта.
СТРИНАТА
(към бабата, свекърва ѝ)
Кьорава да одиш дърта комито.
СЦЕНА 7-ИНТ. ЧАРДАКА НА СТОЯНИНАТА КЪЩА. ДЕН.
Стрината се качва по дървената стълба към чардака
крещейки...
СТРИНАТА
Рипни снао, рипни да видиш. Къщата
ти гори.
От вътрешната стая се показва майката на Стояна. Тя поглежда
към зърва си а после в посоката където зълвата сочи.
СЦЕНА 9-ЕКСТ. ПОЛЯНАТА НАД СЕЛОТО. ДЕН.
Няперен кавалджия е издул бузи. Той свири ситно хоро.
Хайдутите са хванати през рамо и тежко тежко пристъпят. Води
ги под-войводата, огромен младеж със знамето напреж.
Войводата Дойчин е в центъра на хорото и с трескав поглед
следи момата. Стояна оставя менците при чешмата и припва по
поляната към своята севда Дойчин.
СЦЕНА 10-ИНТ. ЧАРДАКА НА СТОЯНИНАТА КЪЩА. ДЕН.
На чардака са майката и стрината на Стояна. Двете са вперили
поглед в поляната край чешмата.
СЦЕНА 11-ЕКСТ. НА ПОЛЯНАТА СТОЯНА И ДОЙЧИН СЕ ПРЕГРЪЩАТ.ДЕН.
Стояна тича с все сила през поляната разперила ръце.
Хайдушкото хоро ѝ прави път. Връз нея се спуща Дойчин. Той
леко се навежда и я прихваща през кръста като перце. Стояна
обвива ръце около главата му. Прегърнати Стояна и Дойчин се
въртят в едната посока, а юнашкото хоро около се вие около
тях в обратна посока. Хайдути гърмят от радост и поздравяват
войводата и изгората му.
СЦЕНА 12-ИНТ. ЧАРДАКА НА СТОЯНИНАТА КЪЩА. ДЕН.
Майката на Стояна не вярва на това, което виждат очите ѝ. Тя
бавно се свлича на земята. Забрадката пада от косата ѝ.
МАЙКАТА
(към стрината)
Изгорех сестроо,
Майката на Стояна е като ранено животно и вие от болка.
Стрината ѝ помага да се изправи на крака.
МАЙКАТА
Проклет да си Дойчинее, трижди
проклет. На кол главата ти да
турят.
МАЙКАТА
(към небето)
Божее, защо бре боже. Търговче
исках за Стояна
СЦЕНА 13 ИНТ. ЧАРДАКА НА СТОЯНИНАТА КЪЩА. ДЕН.
От стаята се показва на чардака Стояниния баща - стар
хайдутин е той. Двете жени го гледат с надеждата, той нещо
да промени.
БАЩАТА
Дръж Дойчине... Дръж! Мойта керка е
това ей...
Бащата също изважда своя пищов и с гърмеж поздравява щерка
си, Дойчин и хайдутите
Майката поглежда бясна към бащата
МАЙКАТА
(към бащата)
Чумата да те тръшне. Тии, ти децата ми
опропасти.
Майката и стрината се повличат към одаята. От там
продължават да проклинат Дойчин. По стълбата се качва бабата
с тояжкат и застава до сина си - бащата на Стояна. Бащата
прегръща майка си. Двамата гледат хайдушкото хоро и се
радват на щастието на младите.
СЦЕНА 14 ЕКСТ. ХАЙДУШКОТО ХОРО НА ПОЛЯНАТА. ДЕН.
Дойчин е брадясал, прилича на Христо Ботев. Той прегръща
Стояна за последно, целува я по челото, по очите и я пуща да
си върви. Хайдутите гърмят отново. Хорото продължава да се
вие, тоя път е водено от войводата Дойчин.
со31082015сф
© Свободей Огражденец All rights reserved.