Притча за ангела с човешко сърце
„Че без мазолести ръце,
Човечността си ще загубя”
Борис Борисов,
"Пухкава заплаха"
Небесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда. Когато идвало време да се върнат на небето, сам Господ слизал при тях и ги питал какво били научили, какво можел да направи за земните си чеда.
Веднъж, когато отишъл да прибере един от ангелите си, Господ не повярвал на очите си. Някога бялата му кожа била почерняла от слънцето, русите му къдрици се били изправили и бели кичури прозирали в тях. Най-грозни били мазолите по някога изящните му ръце.
- Какво е станало с теб, чедо? – попитал Бог.
- Щастлив съм, Отче! Много!
- Ама как? Кожата ти – почерняла. Косата ти – побеляла. Ръцете ти – в мазоли. Сигурно и сърцето ти страда, ама за да не ме натъжиш, говориш така. Само кажи, чедо, кой те съсипа и ще вдигна справедливата си десница върху него.
- Не, Отче. Кожата ми почерня, докато сеех жито, с което нахраних гладните. Косата ми побеляла, докато утешавах майките, които оплакваха децата си. Ръцете ми се покриха с мазоли, докато строях къщи за бездомните. Блажено е да бъдеш ангел, Отче, но достойно – да бъдеш човек. Човешко стана сърцето ми, затуй и страда, и се радва.
Разбрал Господ какво му казал ангелът и от тогава често изпраща сред нас небесните създания да ни нахранят, да ни утешат, да ни приютят. Стига само да поискаме и те мигом ще кацнат до нас. Ангелите с човешки сърца.
10/11/2009 г.
© Весислава Савова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Борис - и за вдъхновението, и за стиховете ти. А това, че моята кратка притча ти е харесала, може само да ме прави щастлива.
-
Откакто пиша поезия мазолите ми намаляха, по-точно душевните, особено след като разбрах, че има кой да я чете.
Чувствителен съм към хубавите думи, най - вече когато са искренни и се радвам за себе си и за теб, както и за всеки, който се опитва да открие своите истини.
Поздравления за човечния ти ангел! Той е направо ангелски човек! -
Благодаря ти, Миа! Зная, че оценката ти е искрена, затова я ценя много. Ще се старая - дори повече.
-
Благодаря, Веси!*
-
"Не зная твоя чин, ни име
на ангелите във реда,
но знам, че ти в нощта откри ми
отново пътя към света.
И днес, спасен, смирен те славя,
прекрасен ангел божи, спрял
на Шартърската катедрала
върху зелената стреха`.
Ти сякаш слиташ като птица
всред облаци и ветрове
и носиш в своята десница
не меч и смърт, а благовест.
Ти идваш не души да вземаш,
ти идваш да благословиш
еднакво всички: и човека
ведно със слабите треви."
...
"Ангелът на Шартър" (Атанас Далчев) -
Дано, Петинка! А може и да не ни искат вече? Благодаря ти за прочита!
-
Колко ли са ангелите с човешки сърца!?
Иска ми се да са повече!
Поздравления, Веси! -
Цецо, Нели, Иван, познавайки вашето творчество, наистина благодаря за силните думи.
-
Разбрал Господ какво му казал Ангелът с човешко сърце. И аз разбрах, и колко е хубаво! Вече ще чета всичко от теб.
Поздрави! Пускам ти поредната доза "Надежда", докато не те уморя съвсем. -
ох , че е хубаво ! сега и Коледа наближава.
Много красива притча
-
Хареса ми притчата.
Поздравления! -
Лошото, Душка, е, че по-често са 300 дяволи. Благодаря ти, че се отби!
-
Благодаря за поздрава, Крис! Странник, тези Ангели са до нас - отварят кухни за бедните, не се гнусят от просяците, спират за да изслушат плачещите, но се крият, за да не станат роби на суетата. Уви, броят им намалява драстично. Алипиева, дали пък някой ангел не е в или до сърцето ти? Прости непоправимия ми оптимизъм, но не спирам да вярвам. Иванлеко91, благодаря ти! Поздрав и за теб. Петинка, човешкото ти сърце го е усетило. Яна, пожелавам ти такава среща - щом я искаш, ще я получиш. Да, Феичка, те пък са най-ценни.
Благодаря ви за отделеното време и споделените мисли! -
Да, така е, Веси! Рядко, но се срещат и човеци с ангелски сърца.
-
И аз искам да срещна такъв Ангел. Страхотно е!
-
Веси, изписала си ,с човешкото си сърце, красота...
Животът се измерва с радостите и скърбите,едва тогава човек го оценява! -
Хубаво е...да си ангел, а ти си го описала още по-хубаво!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мисля, че си изтървала думичката "се" във второто изречение "...а трети заселвали сред тях..."