Привет от отвъдното
Привет от отвъдното. Всичко започна с една сутрешна молитва и ще завърши с вечерна изповед. Бях казала преди време, че нямам нужда да се изповядвам, защото съм като чиста утринна роса и нищо не ми тежи на сърцето. Явно някой горе ми размаха пръст. Ако знаех, че така ще се пристрастя към вас, нямаше да се регистрирам в Google+. Дълго време в абстиненция бях, изплаках си очите, сънувах ви. Даже мислех да се върна в пълна аномност, но щяхте да ме надушите. Както и да е, нищо назад не се връща. Вече гледам с усмивка на всичко. Откраднах си каквото мога от вас. Забавлявах се жестоко, прекрачих някои граници. Кой ли не го е правил? Научих много и за себе си. Разбрах, че всички сме цветни, оригинални и уникални. Бяхме заедно за малко, но какво преживяване беше само. Може да не ме виждате, но когато поствате обществено, мога да ви чета в Пикаса, заедно с коментарите и само как ми се иска да се включа, но си прехапвам раздвоения език. Хахаха. За финал ще кажа само: усмихвайте се и гледайте с широко отворени очи, защото щастието понякога е само едно мигване. Макар и без мен, шоуто трябва да продължи.
© Дани Сулакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Анджи...като пратеници на съдбата се бяхме събрали. Погледнахме в душите си, белязяхме се, четири биещи сърца в едно!
-
Къде ме върнахте момичета! Събития от преди две години са това! Пораснах, не че поумнях! Не искам да забравям, нито да трия. Нека ми напомня през какво съм минала! Насилен бе духът ми, затова ме е боляло дълго. Няколко драскотини само, но пък провокираха перото ми за първи път. Та ето момичета...една врата се затвори, но открих цял един свят
-
Рядко се ядосвам, но току-що ме вбеси!
Ти си такъв силен дух,къде си тръгнала да се предаваш?
Ти,която непрекъснато преодолява препятствия?
Помири се със себе си!Каквото и да се е случило,
ако не можеш да го поправиш ,тогава го приеми!
Дани,нямаш друг път ,освен напред и нагоре!
И изтрий това писмо,моля те! -
Субтитри ли да ти пусне лелка
-
Нищо не разбрах от това !!! :-О
-
Вече гледам от различен ъгъл. Това е било емоционална алея в парка, която ме беше отклонила за кратко от главния път. Там усетих уханието на дивите цветя. Беше шеметно хубаво. Остави трайна следа
-
Мисля, че героинята ти се нуждае от различна гледна точка... Но пък ми изглежда решителна. Може би е само въпрос на време...
-
Наистина няма смисъл,но го разбрах късно.Сега съм будна и в съзнание.
-
Драматизмът май ти идва в повече Няма смисъл да е така!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
