Приятели
Приятели
Поканих приятели. Сложих богата трапеза за тях. Те дойдоха. Ядохме, пихме, веселихме се. На трапезата не остана нищо и приятелите си тръгнаха.
Нямах какво да сложа на трапезата си и останах сама. От тишината изникна въпросът: Защо ги нарекох приятели?
Отидох да работя - мъчих се, преуморявах се, унижавах се. Събрах достатъчно отново да сложа трапеза.
Поканих приятели. Нямах много и сложих скромна трапеза. Приятелите дойдоха, донесоха със себе си още храна и трапезата стана богата. Ядохме, пихме, веселихме се. На трапезата не остана нищо, но приятелите останаха още малко.
Трябваше да работим. Мъчихме се, преуморявахме се, унижавахме се. Аз се разболях и нямах нищичко да сложа на трапезата си. Приятелите дойдоха. Сложиха богата трапеза за мен. Ядохме, пихме, веселихме се. На трапезата остана още храна и поканихме още приятели.
Те дойдоха. Донесоха със себе си още храна и ядохме, пихме, веселихме се. После трябваше да работим. Но си бяхме обещали, че пак ще сложим богата трапеза, ще ядем, ще пием, ще се веселим... Ще бъдем просто приятели.
© Даниела Тодорова All rights reserved.
