Приятели
Приятели
Поканих приятели. Сложих богата трапеза за тях. Те дойдоха. Ядохме, пихме, веселихме се. На трапезата не остана нищо и приятелите си тръгнаха.
Нямах какво да сложа на трапезата си и останах сама. От тишината изникна въпросът: Защо ги нарекох приятели?
Отидох да работя - мъчих се, преуморявах се, унижавах се. Събрах достатъчно отново да сложа трапеза.
Поканих приятели. Нямах много и сложих скромна трапеза. Приятелите дойдоха, донесоха със себе си още храна и трапезата стана богата. Ядохме, пихме, веселихме се. На трапезата не остана нищо, но приятелите останаха още малко.
Трябваше да работим. Мъчихме се, преуморявахме се, унижавахме се. Аз се разболях и нямах нищичко да сложа на трапезата си. Приятелите дойдоха. Сложиха богата трапеза за мен. Ядохме, пихме, веселихме се. На трапезата остана още храна и поканихме още приятели.
Те дойдоха. Донесоха със себе си още храна и ядохме, пихме, веселихме се. После трябваше да работим. Но си бяхме обещали, че пак ще сложим богата трапеза, ще ядем, ще пием, ще се веселим... Ще бъдем просто приятели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
