Приятели...

   Ще бъдеш някога обичан, ще бъдеш някога щастлив и щастие ще си намериш... щастие с друга, някой ден...

   Ще минат месеци, а може и години, ще се срещнем пак някой ден...

   Недей с омраза да ме гледаш, недей отминава ме с наведена глава, ела, кажи ми ти едно “Здравей”, прегърни ме ти и по бузата ме целуни...

   Разкажи ми как живееш ти сега, с коя си под ръка...

   Зная, ще си спомним в миг за миналите дни, как се смяхме, как един живот с теб деляхме...

   Знам, че много с теб се наранихме, но болката някой ден ще мине, времето ще излекува нашите две сърца...

   Отново ще се влюбиш някой ден, отново сърцето ти за друга ще тупти...

    Ще пием ли по-едно кафе, ще ми разкажеш ли каква е тя???

-         Дано в живота все да ти върви...

     За мене също ще разкажа, че срещнах човека, с който съм сега, че отново срещнах любовта...

     Но знай, че много страдах, когато с теб се разселихме,

     когато страдеше безмлъвно ти, страдах и аз сама, знаейки, че и теб те боли, с очи, пълни със сълзи...

     Раздялата ни се превърна в “смърт” за нашата любов,

затова ти аз предлагам: нека останем приятели, в памет на нашата чиста и мъртва любов, нека останем приятели, да ни обичат след време децата ни...

     Мразиш хората, който ни разделиха, недей със злоба да отговаряш на тази злоба човешка, която към нас те проявиха.

      Те нямаха и нямат любов, те завидяха на нашата и ни разделиха, недей да мразиш – омразата е тяхна, недей да страдаш – всичко е за тях...

      В живота случайно с теб се запознахме, много щастие с теб преживяхме... но с много болка с теб осъзнахме, че има завист във всички хора, че завидяха на нашата чиста и голяма любов, че с много болка те ни разделиха...

   Но знай, че много те обичах, знай, че вече ти простих, прости ми и ти, нека останем приятели добри...