Apr 19, 2011, 9:37 PM

Приятели

1.1K 0 0

Някога бяхме неразделни. Сега сме непознати...

Виждаме се на улицата, погледите ни се срещат в търсене на онази част от другия, която някога беше част и от нас, онзи пламък, спомена за взаимност, нещата, които ни свързваха, които ни правеха едно. За момент ни се струва, че това, което търсим, още е някъде там... Но този миг си отива, а с него и надеждите за едно общо бъдеще, продължение на това, което е било. Това е само един поглед. После се подминаваме. И сякаш всичко това е било толкова отдавна... Едно чуждо минало, един забравен живот.

 

 Санди

 

02.12.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...